- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Тема за Дискусии и Разногласия
"Само секунда скъпа.."
Чачо.
Това е "Заратустра и джуджето", една от 20-те картини на Лена Хейдиз, изобразяващи сюжетни части от книгата "Тъй рече Заратустра" . Ако искаш да разбереш за какво иде реч, най-добре прочети книгата, или поне първите 3 "глави" на Трета част от книгата , а именно: "Пътникът", "За видението и загадката", "За блаженство мимо волята" .
Докторе, защо съществуването на света се намира в пълно противоречие с търсимата цел?
Защо има такова противоречие между психика (душа) и материя?
Последно редактирано от defender : 11-27-2013 на 15:47
материята нищо не пречи сама по себе си, понеже градивната субстанция("земята") е Божие творение, но идеята за сатанинският произход на атомите и другите физически елементарни частици както и на молекулите е погрешно вярване идващо най-вече от религиозната традиция на индия където материята е представяна/смятана за творение на дявола като и самата тя за самият дявол - те го наричат "мая", обаче в библейските писания съвсем ясно се вижда, че именно истинският Бог е сътворил Небето и Земята, и че всичко, което Той създаде е напълно добро
"В начало Бог създаде небето и земята..... И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро(т.е. напълно добро). И стана вечер, и стана утро, ден шести." Битие 1: 1-31
"небето" е светът на доброто, а "земята" проявеното многообразие на доброто, което значи че небето щеше да е твърде голо/пусто без земята, например без земята ние можехме да се реем в тъмен космос без сетива включително и без разум(мозък) - така щяхме да съществуваме в пълен мрак, ето защо дори и във висшият свят също има "земя"
"И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече." Откровение 21: 1
"морето" е поднебесната, сиреч помощното средство на истинският Бог да се грижи за човеците, но то е и мястото на окултното и окултизмът - звярът(666)
не че материята е дяволска сама по себе си, но лукавият направи да има зло на света като дори много животни да се изродят с хищна, агресивна и токсична природа, освен че и "смъртта"(духа на влошаването) да се възцари над много човеци правейки ги уязвими чрез старостта, токсините, радиацията, огънят(високите температури), ниските(минусовите) температури, нараняванията, и пр.
Последно редактирано от npp : 11-28-2013 на 20:25
Може ли душата да съществува без материалното? Ако разглеждаме душата според класическата й дефиниция(съвкупността от всички мисли, чувства, знания и преживявания или най-общо - Съзнание), то душата е невъзможно да съществува без материалния свят - тя трябва да се докосва до нещо, да отразява нещо, за да съществува. Обратно, може ли материята да съществува без съзнанието? И дори и да може, то материалното, като нещо възпринимаемо и сетивно, не губи ли смисъла си ако го няма съзнанието, което да възприема?
Струва ми се, че връзката между душата и материалния свят е диалектическа, дотолкова че двете са взаимно определящи и осмислящи се.
Последно редактирано от Otis_Driftwood : 11-30-2013 на 11:19
Под духовен свят аз разбирам, онова вътрешно пространство в човека, където се пораждат и "съществуват" всичките му мисли, усещания и отношения. Или по-общо погледнато, това е света на идеите. И тъй като това пространство е еднакво по произход за всички(макар че всеки го запълва самостоятелно), то и душата е общо свойство на всички хора. Обаче грешно е според мен духовния свят да се приема буквално като място. Въпреки че и това е възможно. Но тук вече може само да се спекулира.
И всъщност именно това е онази част от концепцията за душата, с която най-много се спекулира - днес тази концепция служи за някои хора, като инструмент за проекция в един несъществуващ свят под формата на нематериален носител на представата за себе си. Тази идея е твърде удобна, за да е случайна и може би е възникнала като мисловно отрицание(и компенсация) на идеята за смъртност. Така или иначе, идеята за непреходността на душата е ключов момент в повечето религии, а щом една идея служи като патерица на една или друга концепция, религия или идеология, то в нея задължително има нещо измислено....
За да ти докажа защо душата няма как да живее след смъртта, ще ти задам един съвсем показателен реторичен въпрос: Представи си, как би се чувствал ако си мъртъв? И би ли могъл да усещаш, мислиш и възприемаш, ако си мъртъв, ако не съществуваш?
Последно редактирано от Otis_Driftwood : 11-30-2013 на 17:27
С каквито мисли тук си насъбереш и както си обучил душата си тук да възприема, реагира на материални, сетивни възприятия и какви мисли да си произвежда душата от тях - добри или лоши, там с тях ще живееш, в такова състояние. Там това няма да е телесно чувство, а състояние на съвестта.
а критерии за добро или лоша е само един.
Последно редактирано от defender : 11-30-2013 на 17:38
Значи аз като нямам критерии за добро и зло, още по-малко пък имам съвест, то по твоята логика не би трябвало да имам и душа... Сигурно съм я продал на дявола,
Също така, какви доказателства ще приведеш в подкрепа на твърдението си, че с каквото си обучил душата си на земята, с това ще идеш и в отвъдния свят? Все пак всичко, което си научил тук е приложимо единствено и само тук, а и за да го възпроизведеш мисловно се изисква също да си тук, сега, жив, осъзнаващ, мислещ. Как може да ме гризе съвестта, когато съм мъртъв? А и в случай че е така, ако не изпитвам вина и угризения приживе, тогава защо бих ги изпитвал в отвъдното? И как изобщо бих съжалявал за нещо направено в свят, в който вече не съм ? Как бих съжалявал, че съм бил "някой", ако вече съм съвсем друг?
Последно редактирано от Otis_Driftwood : 12-01-2013 на 10:07
що не вземеш и сам да попрочетеш и поинтересуваш, а?!
Тук зависи какъв алгоритъм на мислене ще си изградиш, ако сетивните възприятия са повод да храниш мисли на добродетели, тогава душата и психиката ти ще са в едно състояние, ако храни мисли на грехове и пороци душата ти ще е в друго състояние. Тялото и сетивните възприятия са просто начин да настроиш душата в правилно състояние. В човека има вродени нравствени ценности за добро и зло, които човек е затъмнил с разни пишман несъстоятелни философии насадени от погрешни възприятия от този свят, целта е човек да върне душата си към вродените нравствени ценности чрез писанието така, че между алгоритъм на мислене на душата и тях да няма противоречие и така душата ще е в правилно състояние.
ПП: За повече въпроси чети.
а да бе, ти изобщо не се интересуваш, само си чешеш езика.
Аз да не съм чакал по форумите да задавам въпроси и някои да ми говори, а пък аз да се заяждам............. такава прозрачна хилка си.
Последно редактирано от defender : 12-01-2013 на 10:51
Попрочел съм достатъчно, но с четенето не се изчерпва всичко.... трябва и мислене, и осъзнаване. И пак не отговори не въпроса, кое ти дава основание да твърдиш че психиката(душата) е нещо повече от отражение на материалното(и следователно може да съществува извън материалния свят)? Дори и т.нар. вродени ценности, съществуването на които е доста условно, но в никакъв случай абсолютно, са изградени в продължение на хиляди години биологична и социална еволюция - извън материалния и социалния свят, тези възприятия(и формираните от тях ценности), които твърдиш че изграждат душата, нямат абсолютно никакво приложение и стойност.
И наистина, който пристъпи в предверията на духовния свят още приживе, разбира, че тези ценности са ценни само за тълпата, за битовите хора, те тъкмо от там произлизат - всичките превъзнасяни ценности са просто пазарлък в тълпата, една битова договорка. А за духовния човек най-голяма ценност става способността за преоценка на всички ценности. Именно това е най-божественото в човека - волята да задава и твори нови ценности, да си бъде сам бог и съдник. Но вие християните не искате да сте богове, а слуги ... Именно и затова концепцията ви за душата е такава - робска, вечно да покрива едни или други стандарти, на едни или други авторитети. Всичко само и само за едната утеха, че малката ви добродетел е пазарлък, които ще ви осигури място там горе.
И така си оставаш единствено с недоказуемата теория, че душата ще продължи да съществува в отвъдното с това, което е правил човека приживе.... А тази идея колко детски страх, вина и несигурност крие зад себе си... Но тя ти служи само като патерица, понеже се вижда че основното в случая не е съществуването на душата, като обективен факт, а следствието от този "факт" - идеята за възможно връщане (или издигане) до някакво ниво на имагинерен рай, на измислено състояние на блаженство и мир, естествено чрез съответните средства. Всяка идеология се храни от мечтите и желанията на последователите си, като в замяна им дава лесна и готова рецепта за постигане не едно или друго състояние, където последователите да изживяват своята пълноценност. А към пълноценност се стремят само малоценните....
Имплицитното допускане, че нещо в бъдещето може да се случи, било то добро или лошо, оправдава средствата за неговото постигане (или избягване). А последователите, те тъкмо с това се хранят, с празни надежди и обещания, с пророчески и мистични заплахи, друго не им трябва - само надеждата и страха. И при всяка религиозна, политическа и социална доктрина е същото - вярват че ако избият едни или други хора, ако направят едно или друго нещо, светът ще си дойде на мястото... А виж колко хора измряха заради тези идеи, за едното "правилно състояние" на душата, за бъдещия рай, против бъдещия ад. И християнството не прави изключение, но вашата рецепта за рай включва един особен вътрешен мазохизъм, едно престъпление срещу вас самите, което именно най-силно подхранва илюзиите ви за блаженство в друг свят. Но туй не е нищо повече от израз на детски страх и комплекс за малоценност, който вашия идол-баща компенсира с обещания и утехи.
И какво знаеш ти за духовния свят с твоите шаблони за правилни състояния, които дори самия ти още не си изнамерил, но само ги изживяваш като цел и средства? В духовния свят твоите вехти скрижали, разпънати пророци и "правилни състояния" не значат нищо.... Духовния свят е бездна, игра на светлини и сенки; там всичко потъва, за да се създаде нещо ново.
Последно редактирано от Otis_Driftwood : 12-01-2013 на 13:22
^
ти си copy - paste на нИцше, и нищо автентично-творческо.
Прочел си две негови книги и си тръгнал да променяш човечеството............... къде си тръгнал бе баце, пак си опика маратонките.
Последно редактирано от defender : 12-04-2013 на 13:24
докторе, мислиш, че твоята философия е продиктувана на базата на някакъв подсъзнателен подтик за самоубийство, за несъществуване, за личностно самоунищожение, без да го съзнаваш. ............ мислиш, че някой може би се опитва да те прецака и да ти отнеме правото на пълноценен живот.
Последно редактирано от defender : 12-04-2013 на 16:16
Единствено ти ми отнемаш правото на пълноценен живот с безграничното си малоумие....
ПП:
>
> християнин
Последно редактирано от Otis_Driftwood : 12-04-2013 на 19:20
А ти си толкова малоумен, че в 99% от случайте изобщо не разбираш какво казвам, и подхвърляш разни си твои импликации. Не знам къде видя да твърдя, че търсиш показност ? Изобщо не съм твърдял такова нещо, но ти си реагираш както си знаеш.
Откакто пиша в този форум, а оттам и комуникирам с теб, стратегията ти винаги е била съвсем елементарна - да докараш всеки разговор до нерешимо положение като използваш думи и аргументи, които сам не разбираш, но си готов да ги използваш само заради общото оплюване на този, с когото спориш. Доста често приповтаряш дори това което съм казал, даже и думите, които използвам, само и само да не останеш по назад. А дефакто си тъпо животно, никакъв вътрешен взор - една латерна постоянно бълваща заучени положения и реплики.
Докарвайки всеки спор до нерешимост е единственото, което те крепи, ти триумфираш върху собствената си простотия.
да и аз те обичам,
старая се да говоря с хората според нивото им във вярата, което виждам в тях и стигам до там в разговора и обясненията до където мисля, че трябва, като за всеки е различно................ нещата не са толкова прости.
ПП: аз говоря за вяра, не говоря за теорема по математика или нещо друго, което е близко до тукашното битие и лесно се асоциира с човешката логика, а за да говориш за вяра с горделив атеист, който се мисли за голямата работа (особено, ако чете Ницше), не е толкова просто явление.
Последно редактирано от defender : 12-04-2013 на 22:22
не знам, аз виждам само на повърхността, ти си дълбок човек и хитро парче.
а ти как мислиш за себе си.
Не мисля, че съм горделив, нито в дълбочина, нито на повърхността. Няма с какво да се гордея, понеже не се идентифицирам с много неща (които по принцип се възприемат като причина за гордост). Наличието на определени качества не е определящо за горделивостта, важна е идентификацията с тези качества.