Тема за Дискусии и Разногласия

[TrollFactory]

Ако съм станал християнин, че да не изживявам секса като проблем, нямаше да издържа да съм християнин дълго време. Тези задържани неприемливи импулси в мен щяха да избият и да пометат това лицемерно, повърхностно християнство, барабар с пантите на крехкото ми психично равновесие.
Умът си мога да го излъжа с християнството, но сърцето няма как да бъде излъгано, досега щеше да ми поискало сметката за тоя фалшив християнски театър, ако беше настина театър.

Как, когато така добре осъзнаваш какво е християнството си все още "християнин"? Защо не просто агностик и не премахнеш всички останали християнски глупости от речника си?

Когато съм ставал християнин съм бил на възраст, когато съм нямал сексуални терзания, които да окажат невъзвратими последици върху психиката ми, както е при един вече възрастен маймуно-еволюционист около над 30-така, продължаващ все още да мастурбира, с темпото на 16 годишен тинейджър.

Значи разликата ти с маймуно-еволюциониста на 30 и с 16 годишния тинейджър не е особено голяма. Първата стъпка на проблема е да си го признаеш. Много добре! Започваш много добре!

Какво толкова да му доказвам, ясно е в основите на учението на маймуно-еволюционизма е застъпен секса, като нещо жизненоважно, за психичното и физиологичното здраве, така и за възпроизводството. Секса е в основата на еволюционизма. Естествено, че липсата му би трябвало да се преживява, като голям проблем при тях. Затова често проблемите им в секса и това да го изживеят на практика, при тях води до там, да се изживяват на теоретични спецове по секса. Сакън

Чакай малко, нима именно Бог не беше казал нещо от сорта на "щъкай и се размножавай" или нещо такова в Библията?