Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
Така ли, къде го видя това съвършено живеене при животните. Животните не страдат ли?! Аз не знам животно, което доброволно ще иска да страда, но въпреки това животните страдат. Защо страдат, след като не искат да страдат, ами защото живота им се определя от смъртта, независимо от това дали го осъзнават или не.
Затова не казах че живота им не се определя от смъртта, а живеенето, тоест начина на живот, не се определя от смъртта. Определя се от принципа за избягване на болката, но не и от самата идея за смърт. Очевидно е че човешкия живот се определя от смъртта, без значение дали си страхлива потка или имаш топки от стомана. Факта че ще умреш рано или късно не се променя от това. Но се променя начина по които живееш, а това не е малко, предвид че това ти е дадено и в него имаш някаква свобода да налагаш волята си. Но нали ти си този които твърди че живота е преходен и плътското е нисше, а духовното е вечно. Как очакваш да надмогнеш екзистенциалния ужас на духовното, ако все още не си надмогнал животинския страх на сетивното? Проблема е всъщност въпрос на категоризация. Очакваш да намериш някаква справедливост във вселената, която да отговаря на твоето лично разбиране за справедливост. А такава просто няма . И когато не можеш да намериш такава, я привиждаш в имагинерен образ на справедливост в лицето на Бог. Общо взето разбиране което само слаб духом човек може да измисли.