Стихотворения за всички! :)

[cecinice]

Дано ви хареса.Лично ас съм го писал не сам взаимствал от никъде.


Пленник на любовта

Сякаш под властта ти попаднах,
сякаш в метална клетка паднах.
Сърцето ми плени и чувствата ми
Под окови сложи ти.Не бяха такива
моите мечти,за двама ни.

В къпана бутна ме ти,
пленник пред теб сега стои.
От дни наред,моля аз,
да си спомня времето
отредено за нас.

Отне ми свободата,отне ми светлината,
но не и красотата на душата.
Тя в мен блести и за любовта ти МОЛИ(2)
Ще ме чуеш ли ти,окови те махни,
на свобода ме пусни и чувствата си покажи.

В къпана бутна ме ти,
пленник пред теб сега стои.
От дни наред,моля аз,
да си спомня времето
отредено за нас.

[Sevensmall]

Моите демони - http://www.youtube.com/watch?v=mWRsgZuwf_8

Понякога светът е място мрачно
и отнякъде се чува плач, но
никой не иска да се спре,
защото не би било удачно

Когато мечтите ни губят стойност;
когато обичаме, ни мразят двойно
и усмихваме се в болка
в опит да се държим достойно

Искам да те предпазя
С приказка за прекрасен свят
Но тези зверове във нас
Не могат винаги да спят

Без значение какво правиш
Хората винаги изпитват завист
Но аз си имам мое кралство
построено от любов, а не богатство

И това кралство си е мое
А моето кралство е и твое
А твоето кралство е на всички
И всички сме единни

И там вятъра е канен
А слънцето е гост постоянен
Но и в буря и дъжд
сме танцували не веднъж.

Когато светлината се скрие
и слънцето угасне
в свят, в който вият
демони ужасни

Нощем копаят гробове
и си слагат бели дрехи
след това те молят да ги придружиш
казвайки, че са слепи

Само теб не искам да губя
Макар чувството да ми е познато
Обличам си старите дрехи
И гледам светците ни облечени във злато

Имали значение, че аз съм хаос,
а ти си моят ред
Дори във своята болка
създадох кралство от любов за теб.

И това кралство си е мое
А моето кралство е и твое
А твоето кралство е на всички
И всички сме единни

И там вятъра е канен
А слънцето е гост постоянен
Но и в буря и дъжд
сме танцували не веднъж.

Казват че всичко е предначертано
Но ако стана рано, за да те целуна рано
кажи ми съдба ли е или само
сърце, което не може да бъде спряно

Когато викаме без глас
и тези, които са до нас
Са най-лошите от всички
защото сме им дали власт

Но ако не е просто шум
това, което чувам в моя ум
Ако ударите на сърцето ми
са хиляда демони

И ако от огненият им дъх
Аз чувствам страст
То тогава от всички демони
В най-бяло съм облечен аз …

[Akinfa]

Тунел

Тунел безкраен от мрак изграден
без да има и лъч светлина.
Сякаш от дявола е той сътворен
и поглъща ни с гробна тишина.

Пътуваме ние в него безцелно.
Лутат се душите заблудени
и всяка се изгубва поотделно
по пътищата сиви уморени.

Не стигаме до края на тунела
дори в посока ясна да вървим.
Безнадеждност нас ни е обзела
когато силите си не щадим.

Тунел безкраен от мрак сътворен
поглъща всичко в тишината.
Ние се губим по пътя замъглен
и падаме във плен на самотата.

[Kaena Smith]

Не изстивай!
/ http://only-true-in-fairy-tales.blog...g-post_15.html /


Не изстивай!
С дъх ще стопля
ръцете ти в шепи,
ще изпия снежинките,
капещи от очите ти.
Ще те сгрея с лъч -
сетна усмивка,
ще потърся в косите ти
аромата на пролет.
Ще напиша "Обичам те"
с пръсти от мрамор,
ще прегърна горещо
тялото ти от лед.
Ще погаля страните ти,
мораво бледи,
ще шепна приказки
за топли страни.


Не изстивай!
Легло ще ни бъде
земята,скована,
зимата ще ни загърне
със снежен юрган.
Ще броим звездите
по свода небесен,
луната ще грее
в очите ти.


Не изстивай!
Животът е топъл,
ухае на пролет,
а студът сее смърт
с дъх на скреж.

Не заспивай!
Сутринта ще открият
прегърнати двама -
снежен човек и момиче,
дочакало изгрева.

Не умирай!
Аз избрах
от двама ни
ти да живееш.

[Mischeto]

Написах това за 15-тина минути :д,не ми го обиждайте много :д:



Приятелство

Той седеше там
Всеки ден сам
Помислих си как ли е
Дали е добре
Отидох там,за да го видя
Той си замълча,не ми каза дума ни една
Но аз не си отидох
Исках да помогна и да разбера
Защо винаги е сам
И чете един и същи роман
Помислих си,че болен е
Но се оказа,че самотен е
Без приятел с който да сподели
Без да вижда приятелски очи
Без да чува смях и шеги
Прегърнах го
Продумах му
Не си сам разбери
А той каза ми
Приятели сме нали
И вече всеки ден не беше сам,
А с мен
Имаше приятел и дори един
Истински и неповторим
Но минаха години
И още не знам
Какъв бе онзи роман
Така и не ми показа
Чудя се аз,за какво беше той
За любов и омраза,приятелство или страхове безброй
Всеки има тайни
И това е добре
Така запазваш себе си
И твоето добро или зло сърце
Неговото бе добро
Изпълнено със обич и доброта
Преди да се срещтнем и с тъга
Но моето...
То не бе така
Все още е пълно с тъга
За толкова неща
Ако той беше тук сега
Щях да го прегърне
И никога гръб да не му обърна...

[doggy_ivanov]

Длъжен съм
24 май 2014 г. в 09:27
Куплет.1.
1.Парите са власт,трябва да са от тебе част.
2.В днешния живот,те придават и контраст.
3.Разбрах го,че те уважават само ако ги имаш.
4.Ако са зависими,ти ги контролираш.
5.Трябва да си агресивен,за да оцелеш навън.
6.На улицата,нищо не е като на сън.
7.Дадеш ли се,да ти стъпят на врата,ти си аут.
8.Дръж на принципите си,да не станеш във нокаут.
9.Единак станах,но не мога да се оплача.
10.Разчитам на себе си,дори и да се влача.
11.Нямам доверие което да ми остана,да раздам.
12.Макар много да искат,всеки миг да се предам.
13.Създал съм си врагове във житейски план.
14.Но от кой от тях кажи ми?Бил съм изигран!
15.Имам си и греховете,нося си ги на гърба.
16.Но вече нямам милост,към никой,т'ва ми е стила !
Припев:
Длъжен съм да се доказвам само пред себе си.
Очакванията на хора,за мен за ничии.
Живота е само мой,аз избирам как да го живея.
Моите принципи показват,какво умея.
Куплет.2.
1.Писнало ми е от критики и поучаване..
2.Кое е правилно,кое не е за показване?
3.Кво ще кажат хората?Пука ми за хората..
4.Никой не ми дава даром хляб или упората.
5.К"вото реша го правя,което смятам за добре.
6.Предпочитам да съм истински от колкото на колене.
7.Имам си планове,цели и ще ги постигна.
8.Ще им покажа че съм силен като ги подмина.
9.Всеки ще идва при мен,тогава ще им покажа.
10.Със кого се гаврили,ще ги накажа.
11.Започвам да вървя по съмнителен път сега.
12.Макар да е мрачна душата,обичам реалността.
13.Тя ме направи такъв,суров,груб,мъж на място.
14.Научи ме кво да правя,да не ми е тясно.
15.Научи ме как да се справям с трудностите.
16.И как да не полудея сред лудостите.
Припев:
Длъжен съм да се доказвам само пред себе си.
Очакванията на хора,за мен за ничии.
Живота е само мой,аз избирам как да го живея.
Моите принципи показват,какво умея.
Куплет.3.
1.Що само мене съдят?Що не погледнат тях?!
2.Само аз ли съм грешника?Така и не разбрах?
3.Мислят си че съм длъжен?Да се доказвам?
4.Но освен пред себе си,на тях няма кво да показвам.
5.Така или иначе,по-добре ми е да съм сам.
6.От колкото да бъда от някой погрешно разбран.
7.От колкото от някой да съм зле придружен.
8.От колкото заради интерес да съм нужен.
9.За младите ми години,не видях добротта.
10.Само лицемерие и маскарад и игра.
11.Само интриги,само егоисти във схеми.
12.Който сами си създават,собствени проблеми.
13.Независим да съм,някой ден ще бъде просто.
14.Свободен от окови,от погледи,няма да е сложно.
15.Със много пот,с много работа и учене и време.
16.Ще дам всичко от мене си,за друго не ми дреме.
Припев:
Длъжен съм да се доказвам само пред себе си.
Очакванията на хора,за мен за ничии.
Живота е само мой,аз избирам как да го живея.
Моите принципи показват,какво умея.

[Blab]

споделям някакви последни мои опити:


приливи

//I'm wasting my life
you're changing the world

пресявам пясък и го обръщам в подредени кофички
денем разсипваш вода
вечер когато е вече на лед
преди да си отидеш най-прилежно гладиш пясъка
отнасяш замъка ми като риза
утре пак ще ти ушия


заклинание?

не е истина как всяко бягство се блъска в теб
като набъбнала в отлагане вълна и
съблича и бански и всичко
оставяйки те гол-голеничък някъде в ширините на плиткото
с вода едва полазила до коленете
хайде дави се сега


***

знаем за вълнението
и все се връщаме
а вълненото боцка
много преди и след като ни стопли
трябва да се загърнеш с нещо отдолу
плътно нежно да му постелеш
а копченцата обикновено са дребни
почти декоративни
ти вадят очите
като перлички в миди и пясък
обострят вниманието ти
забавят преглъщането
незабелязано разопаковат времето
багажа ти
тогава най-сетне се сещаш какво си забравил


Z
отърсвам се от думите и обещанията ни
като обемисто куче изправящо бодлите си след плуване
мога да направя списък от неща които сме си разменили
и още толкова които не ще можем да си върнем
мислим си че знаем всичко за времепространството
и всичко за себе си
и всичко извън мизансцена
се беси
(завеси)



ритуал

ще пиеш ли чай?
е нещо което казваме когато твърде дълго мълчим
надяваме се да ни стопли и успокои
а и тогава може всеки сам да избере вкуса си
да решиш със захар или без
поне веднъж да ти подам буркана с меда и
да се докоснем като ми го връщаш
над чинийката пред мен и теб

лимонът - в центъра на вечността ни
киселото слънце около което се въртим
дълго да се взираме в чашите в него пак обратно в течността и
първо да се пазим от горещото
но не след дълго да се давим за да замълчим

като изядем бисквитите ще се спогледаме
да така е всеки път
ще изгребем утайките с лъжиците
а лимона ще разрежем за из път

.............
поствам най-често ТУК)

[Kaena Smith]

Малката русалка

Да се превърна в пяна
и морето да я отнесе,
вълните да потулят
нямата ми обич -
не ми отреждай роля,
чийто край е предрешен,
не ме обричай на съдба,
чийто финал е тъжен.
Кой те излъга,принце,
приказка,че е живота,
защо избра ми
Малката русалка ?
Щом искаш ми вземи
безсмъртната душа -
без теб не струва,
(бездруго не е моя
по рождение...,)
гласът си ще прежаля,
и ангелски да е,
ти ще обикнеш друга.
Справедливост?
Да спася живота ти
от отломките на смъртта,
рискувайки своя,
за да загубя свободата
и обичните ми същества.
Да жертвам всичко
за едно "Обичам те",
което ще принадлежи
на смъртна.
В любимите ти приказки
не виждам нищо честно.

Молиш ме през сълзи
да стана на пяна,
да не би да се уплаши,
че ще ме обикнеш,
или искаш да ме няма,
за да си щастлив с нея.


"Простете ми,Ваше височество,
но сте надценили любовта ми -
Малката русалка не е роля
за проста придворна дама."

[anonymous895156]

Луцифер

Аз нося светлината в мен и ти ще я познаеш,
в очите ще ме гледаш и безмълвно ще ридаеш.
Прокарвайки ръцете си по слетите си устни,
ще търсиш начин да се извиниш...

[noworries]

Измамна обич

Здравей любов,измамна обич те наричам!
винаги ме изненадваш,няма да отричам.
Пристъпваш плахо,докосваш ме небрежно,
В твоя поглед е изписана самата нежност.

Нима дойде,малко вяра да оставиш,
от реалността,може би,за миг да ме избавиш?
Полетях,Любов,какво направи?
Сякаш,за момент болката забравих.

Защо идваш щом така бързо си отиваш?
Спомени оставяш,или като сувенири ги събираш?
Сърца поправяш,а после ги разбиваш,
за забавление го правиш,или скуката убиваш?

Добре се справях, и без теб дори..
Объркания свят ти за мен привидно подреди.
Да, подведе,огорчи ме ..и излъга
Какъв бе смисълът от тази временна заблуда?

Страх ме е, Любов-чувствам че отново идваш.
Този път, Любов,макар неясно-аз те виждам.
Гледам себе си, Любов-до теб-усмината и заблудена
пак държа те за ръка-едновременно топла и студена.

Здравей любов,измамна обич те наричам!
винаги ме изненадваш,няма да отричам.
Тръгваш си със гръм,но и с грация и с гордост
След себе си оставяш плач, тъга и болка.
Здравей Любов,сестра си може би на самата Подлост?