Стихотворения за всички! :)

[DisappointedDreamer]

Моят мъжага ме вдъхновява. След 1 месец правим годинка. Иначе самотата, празнотата и гнева са чувствата (освен любовта), които ме карат да пиша.

[Ares]

Муза
Седя си сам в тъмнината
и умувам какво да напиша,
но нищо насила не става,
умът ми просто издиша.
Опитвам себе си да изразя,
но няма нищо за изразяване,
липсва интересно преживяване
или някаква история за разказване.
Чакам аз вече час философското прозрение,
някоя гениална мисъл
или просто свежо вдъхновение.
Но чакането нищо друго не прави
освен умът ми още повече да мъчи
и времевия ход да бави.
Седя си аз в тъмнината,
с опряна глава във стената,
очаквайки озарението на светлината,
но времето мудно преминава
и все така празна е душата...

[watergirlblue]

арес, харесва ми!!

[DisappointedDreamer]

Ares, описа точно как понякога се чувствам. Браво

[Ares]

Радвам се, че ви харесва. Обичам да пиша стихове, ще се включвам в темата чат-пат .

[watergirlblue]

Радвам се, че ви харесва. Обичам да пиша стихове, ще се включвам в темата чат-пат .

да, да, да!

[mynichkaTanq]

мхм
арес много е яко продължавайте все така всички

[DisappointedDreamer]

You promised me falling stars through
the perfect night sky
sat beside my bed, re-telling stories
for the thousandth time
and smiled with never aging eyes

I read forever on the lines of
your face
and the blue rivers flowing on your hands,
but your lips were always dancing partners to
the curls behind your ears
and atop your forehead

Yet, forever knocked on our door too soon
and those falling stars were never there
when I needed them -
a clear darkness formed itself above our heads
as if to confirm what we were scared of
the most: your absence

Your death

The silver diamonds in the sky have disappeared
ever since the light in your eyes
left us
my bed is always silent before my eyelashes
lie to rest atop my cheeks

Now, forever is like saying:
"24 hours after"

[DieselBlood]

Много хубави стихове.Моето е щуротия,съчинена за 10 минути.Моля ви,не бъдете много строги с мен.

Любов несподелена

Страдам от болест ужасна
кръвта кипи,тупти сърцето
Болестта е тъй зла,но тъй прекрасна
за мене има две слънца на небето.

Ти си тъй красива,но и толкоз студена
на вид-миловидна,но толкова дива.
Полагам на възглавницата глава уморена
любовта ми от твоя поглед загива.

За мене е вече черно небето
не ще се разпали веч мойта душа.
Дъжд,черен,пороен вали в сърцето
от неговата тежест аз ще умра.

И тъй ли не можа да отвърнеш
на чувствата ми жарки и страстни?
Толкоз трудно ли бе да ме прегърнеш,
а гониш ме с лъже опасни?

И зная,че в твоето сърце студено
не се види въгленче жар.
То завинаги остава вледенено,
а в моето гори пожар.

Това е песен за любов несподелена,
полека умира мойта душа.
Изгубена,разкъсана,сломена-
това е нейната съдба.

[DisappointedDreamer]

^DieselBlood, Хубаво е, само едно нещо имам да ти кажа - ако си почнал стихотворението с рими в края на всяка линия от един куплет, поне така и го продължи. Иначе се разваля.

[DieselBlood]

Къде не съм улучил римата?

[DisappointedDreamer]

Улучил си рима, но на места се губи, как се казва, "the flow" на английски. Както и да е, хареса ми много. Пускай още.

[sword]

отказах се
10 букви

[watergirlblue]

отказах се
10 букви

?! защо ?!

[xBadxApple]

отказах се
10 букви

нЕма тъжиш, бе, ето ти нещо от мен:

Когато...

когато дойде времето,
нас няма да ни помнят.
няма да имаме ликове.
пръстите ни ще креят
както листата
погълнали земния глад.
само клоните ще пеят.

няма да пишат за нас.
няма да ни рисуват.
ще сме мъглите от дим
де по улици се стелят.
и дишат огън и мраз,
но дъхът им е незрим.
и незасвидетелствани
въздуха щурмуват.

помните какво казаха,
когато от глина ни родиха.
че ние сме мъртвите
за света, що няма богове
че сме глухия глас на стиха
на корени от ярост - синове.
а наша майка е прахта.

когато дойде времето
и глината отмре в пръстта -
стойте кротки!
стойте горди!
както родиха ни - така!
все някой ще ни намери
и спомен ще нарисува за нас
от на клони песента.

но не и преди смъртта.

[sword]

Когато...

Благодаря ти.

[peio87]

Фръц Бук

Е верно брачеда каза че нема ми хареса

а именно Фръцбук точка ком е адреса

глеам и снимки пред огледало

ей тва момиченце раздава се цяло!

Не спирам да те гледам във Фръц Бука

страхотен профил имаш бе скъпа

коментари ти пиша, снимки харесвам

на твоя профила ти знай, аз фен съм!

Всичко бе яко докато не се видяхме

целува ме със часове ний не спряхме

гали и натиска ме, дъх не ми остави

да не ви разправям после ко ми направи!

Тип "Кокоши Задник" бяха нейните устни

да не ви казвам колко са гнусни!

Що така грозна се оказа тази кака?

На снимките изглеждаше много по яка.

Прав си беше за Фръц Бука брачеда

не са така мадамите както изглеждат!

Не трябва на всяка ний да налитаме

аре бандата време е се омитаме!!!

[peio87]

Котенцето

Обичам да те гледам на стола

как стоиш чисто гола

обърнал аз четири чашки

свалям лесно твоите прашки!

Под тях откривам коте игриво,

което ме чака нетърпеливо

дразня го с язик,

а то мяука с нежен вик!

Бавно забивам в нея пръста

и вече хващам я за кръста

въпреки с малко срам

не издържам, ще и го подам!


~~~ ~~~ ~~~ ~~~ ~~~

Да ти го начукам и да те боли

туй е моята съдба

садист съм да уви,

но секса не е беда

Еба ги путките космати

и те изпадат в екстаз

и незнайни и познати

„ебач от класа” – туй съм аз

Всички познават кура ми голям

ти ела щом искаш да го видиш

ще има: ох, ах, ау, ам

с разкъсана путка ще си идеш!

Възбуди ли се малей

не на място ти се вреш,

че всички с мен са спали

но само кура ще ядеш!

Ще съжаляваш че с мен си се ебала

щото путката ти ще те боли

щом разлея и течността си бяла

ще забравиш болката нали?

Ти си моята кобилка малка

с хуя ще те бия, недей се пленди

облизвай го като близалка

туй съм аз – секс маниака Генди!

[DieselBlood]

Пак една щуротия от мен

Пианист
Вървя по улицата прашна
и ненадейно чувам Лист
преследвам таз мелодия безстрашна
вървя и гледам-пианист.

С тънките си пръсти бели
натиска той поредния клавиш
и чувствам се все едно през мен са прелетели
стотици гълъби в Париж.

Щом чуя тази музика прекрасна
се качвам,там,на седмото небе
повдигнат от мелодията властна
свири той там долу докат' умре.

Но взе внезапно,та се спря
не чуваше се ни акорд.
Помислих си"О Боже,той умря"
но изправи се той и продължи тъй горд.

Но ето,часовникът бързо тиктака
секунди отмерва,а не часове.
И ето,и времето вече затрака
и знаех,че мене ме друго зове.

След туй минаха дни,месеци,години
в живота ми настъпи крах.
Седя си тук,редя си скучни рими,
а пианистът сигурно си свири Бах.

И пак по улиците тръгнах бавно,
но не почувствах този плам.
Но мелодията ме настигна плавно
и ме насочи-"ето там".

Побегнах аз със всичките си сили
сърцето ми гореше с ярък плам.
Всички тия звуци ми бяха толкова мили,
че бях полугол-не ме беше срам.

И ето стигнах аз отново
на мястото,където срещнах пианиста.
Но в гърдите ми застина топка от олово,
защото там имаше автомобилна писта.

"Не там,не там" подсказаха ми гласовете
звукът стана ясен,твърд и чист.
И ритах аз по пътя си всякакви боклуци
само,за да чуя Лист.

И той бе там,в смокинга си чер смолист
моят стар приятел-този пианист.
Ликът му беше ведър,радостен и чист
и той отново ми засвири Лист.

[Barbie47]

Хайде нещо и от мен.
Бедствието, наречено съдба.
Бегла представа за живота имах, безброй грешки простих.
Не мислих, презирах, опреличавах живота със тъга.
Сама, водена от вечната съдба, нямаше на кой да се oпра.
Като по течението на река носих се,
леех сълза след сълза. Нещастна любов ме сполетя.
В срам и позор тънех. До кога?

Спомените не ще успея да изтрия, нощите под звездното небе,
когато обещаваше ми безкрайното море. Премълчавах живота,
отнесена от мечти оцелявах, нямах представа за дните, критики не понасях.

Прототип на бедствие беше за мен съдбата,
средство за оцеляване бе лъжата. Горчива диря,
от дявола преследващ ме трябва да се скрия.

Нощната балада на щурците пресъздава мрачния сюжет.
Имунитет за болка и отчаяние не притежавам,
но най-лесно на тез чувства се поддавам.
Не ще завърша тоя стих със принц красив, спасяващ ми живота
или вещица желаеща смъртта ми. Не е дяволът врага ми и си нямам ангел пазител.
Не се нуждая в живота от учител нито от човек за спомените съхранител.
Една единствена подкрепа ми е нужна и приятел верен,
чиято съдба да споделям в живота неверен.

[bog4eto]

DieselBlood, последното ти стихотворение носи страхотна атмосфера.


What have I done with my existance?
It was supposed to be my power,but my weakness.
Horny ,naughty,nasty and sinister,
Proud,you think?
Believer.
Howing,agonizing ,fading..
Waiting.
Nothing.
Empty,sullen,dim…and frozen,
my greenish eyes are hardly open.
And the spark inside of me..deserve it.
But all it’s left and all it does
is burning…

And why as foolish,gloomy wizard
you come to me ,then vanish-as mad forsaken blizzard.
Ashamed of what you feel?
They cannot know,they woudn’t deal?
Confused and lonesome,whisper in the dead’s girl ear
So deeply lost ,can’t see this doesn’t make it real.

But no more mind games,no more mind
the hunger’s resting deep inside.
As being only dead to you,don’t wanna play
I struggled on and on but all in vain...

[Ares]

Война
Хаос настъпва, кръв се лее,
зазвучват хиляди гърмежи.
В дима отекват викове на отчаяние,
а смело втурват се дори младежи,
мина времето за колебание !
Войникът трябва да посрещне своята съдба,
загърбил спомени, мечти, надежди,
изправя се срещу Смъртта.

Властва страхът, бушуват сетивата,
сърцето бие жадно за живот,
а куршумите летят покрай главата.
В миг войникът пада във калта.
Облян в собствена кръв, той вече разбра-
неизбежна беше таз съдба !

Но дали достоен е подобен край ?
Дали ще намери душата му Рай ?
Издъхна войникът затрупан,
там под калта,
от Бога забравен,
в собствени кърви удавен.
И в името на нечие его,
срещнаха се със Смъртта
много други кат него...

Няма победа-
трагедия е всяка война.
Себе си сами ще погубим,
ще погубим майката Земя !

[watergirlblue]

DieselBlood, последното ти стихотворение носи страхотна атмосфера.


What have I done with my existance?
It was supposed to be my power,but my weakness.
Horny ,naughty,nasty and sinister,
Proud,you think?
Believer.
Howing,agonizing ,fading..
Waiting.
Nothing.
Empty,sullen,dim…and frozen,
my greenish eyes are hardly open.
And the spark inside of me..deserve it.
But all it’s left and all it does
is burning…

And why as foolish,gloomy wizard
you come to me ,then vanish-as mad forsaken blizzard.
Ashamed of what you feel?
They cannot know,they woudn’t deal?
Confused and lonesome,whisper in the dead’s girl ear
So deeply lost ,can’t see this doesn’t make it real.

But no more mind games,no more mind
the hunger’s resting deep inside.
As being only dead to you,don’t wanna play
I struggled on and on but all in vain...

направо ми взе душата много е добро..след малко като се прибера, ще пиша и аз

[watergirlblue]

Soul battle

Sitting by the window
watch the pouring rain..
And hugging my pillow,
wanna throw away the pain..
Remember how they told me:
He's not the type of guy you need.
But this feeling was killing me,
it's all so weird, isn't it?
He came, he stole, he took me,
he was stronger, I trusted him!
I thought he really loved me,
I didn't know he was playing me.
Now I know, my mistake
I just don't want to be so stupid anymore,
crush the people and forsake.
That's not the thing I'll fight for..

[DisappointedDreamer]

^Не е нужно да капитализираш първата буква на всеки нов ред + не е нужно да слагаш пунктуационени значи.