Стихотворения за всички! :)

[DieselBlood]

Къде не съм улучил римата?

[DisappointedDreamer]

Улучил си рима, но на места се губи, как се казва, "the flow" на английски. Както и да е, хареса ми много. Пускай още.

[sword]

отказах се
10 букви

[watergirlblue]

отказах се
10 букви

?! защо ?!

[DieselBlood]

Пак една щуротия от мен

Пианист
Вървя по улицата прашна
и ненадейно чувам Лист
преследвам таз мелодия безстрашна
вървя и гледам-пианист.

С тънките си пръсти бели
натиска той поредния клавиш
и чувствам се все едно през мен са прелетели
стотици гълъби в Париж.

Щом чуя тази музика прекрасна
се качвам,там,на седмото небе
повдигнат от мелодията властна
свири той там долу докат' умре.

Но взе внезапно,та се спря
не чуваше се ни акорд.
Помислих си"О Боже,той умря"
но изправи се той и продължи тъй горд.

Но ето,часовникът бързо тиктака
секунди отмерва,а не часове.
И ето,и времето вече затрака
и знаех,че мене ме друго зове.

След туй минаха дни,месеци,години
в живота ми настъпи крах.
Седя си тук,редя си скучни рими,
а пианистът сигурно си свири Бах.

И пак по улиците тръгнах бавно,
но не почувствах този плам.
Но мелодията ме настигна плавно
и ме насочи-"ето там".

Побегнах аз със всичките си сили
сърцето ми гореше с ярък плам.
Всички тия звуци ми бяха толкова мили,
че бях полугол-не ме беше срам.

И ето стигнах аз отново
на мястото,където срещнах пианиста.
Но в гърдите ми застина топка от олово,
защото там имаше автомобилна писта.

"Не там,не там" подсказаха ми гласовете
звукът стана ясен,твърд и чист.
И ритах аз по пътя си всякакви боклуци
само,за да чуя Лист.

И той бе там,в смокинга си чер смолист
моят стар приятел-този пианист.
Ликът му беше ведър,радостен и чист
и той отново ми засвири Лист.

[Barbie47]

Хайде нещо и от мен.
Бедствието, наречено съдба.
Бегла представа за живота имах, безброй грешки простих.
Не мислих, презирах, опреличавах живота със тъга.
Сама, водена от вечната съдба, нямаше на кой да се oпра.
Като по течението на река носих се,
леех сълза след сълза. Нещастна любов ме сполетя.
В срам и позор тънех. До кога?

Спомените не ще успея да изтрия, нощите под звездното небе,
когато обещаваше ми безкрайното море. Премълчавах живота,
отнесена от мечти оцелявах, нямах представа за дните, критики не понасях.

Прототип на бедствие беше за мен съдбата,
средство за оцеляване бе лъжата. Горчива диря,
от дявола преследващ ме трябва да се скрия.

Нощната балада на щурците пресъздава мрачния сюжет.
Имунитет за болка и отчаяние не притежавам,
но най-лесно на тез чувства се поддавам.
Не ще завърша тоя стих със принц красив, спасяващ ми живота
или вещица желаеща смъртта ми. Не е дяволът врага ми и си нямам ангел пазител.
Не се нуждая в живота от учител нито от човек за спомените съхранител.
Една единствена подкрепа ми е нужна и приятел верен,
чиято съдба да споделям в живота неверен.

[bog4eto]

DieselBlood, последното ти стихотворение носи страхотна атмосфера.


What have I done with my existance?
It was supposed to be my power,but my weakness.
Horny ,naughty,nasty and sinister,
Proud,you think?
Believer.
Howing,agonizing ,fading..
Waiting.
Nothing.
Empty,sullen,dim…and frozen,
my greenish eyes are hardly open.
And the spark inside of me..deserve it.
But all it’s left and all it does
is burning…

And why as foolish,gloomy wizard
you come to me ,then vanish-as mad forsaken blizzard.
Ashamed of what you feel?
They cannot know,they woudn’t deal?
Confused and lonesome,whisper in the dead’s girl ear
So deeply lost ,can’t see this doesn’t make it real.

But no more mind games,no more mind
the hunger’s resting deep inside.
As being only dead to you,don’t wanna play
I struggled on and on but all in vain...

[Ares]

Война
Хаос настъпва, кръв се лее,
зазвучват хиляди гърмежи.
В дима отекват викове на отчаяние,
а смело втурват се дори младежи,
мина времето за колебание !
Войникът трябва да посрещне своята съдба,
загърбил спомени, мечти, надежди,
изправя се срещу Смъртта.

Властва страхът, бушуват сетивата,
сърцето бие жадно за живот,
а куршумите летят покрай главата.
В миг войникът пада във калта.
Облян в собствена кръв, той вече разбра-
неизбежна беше таз съдба !

Но дали достоен е подобен край ?
Дали ще намери душата му Рай ?
Издъхна войникът затрупан,
там под калта,
от Бога забравен,
в собствени кърви удавен.
И в името на нечие его,
срещнаха се със Смъртта
много други кат него...

Няма победа-
трагедия е всяка война.
Себе си сами ще погубим,
ще погубим майката Земя !

[watergirlblue]

DieselBlood, последното ти стихотворение носи страхотна атмосфера.


What have I done with my existance?
It was supposed to be my power,but my weakness.
Horny ,naughty,nasty and sinister,
Proud,you think?
Believer.
Howing,agonizing ,fading..
Waiting.
Nothing.
Empty,sullen,dim…and frozen,
my greenish eyes are hardly open.
And the spark inside of me..deserve it.
But all it’s left and all it does
is burning…

And why as foolish,gloomy wizard
you come to me ,then vanish-as mad forsaken blizzard.
Ashamed of what you feel?
They cannot know,they woudn’t deal?
Confused and lonesome,whisper in the dead’s girl ear
So deeply lost ,can’t see this doesn’t make it real.

But no more mind games,no more mind
the hunger’s resting deep inside.
As being only dead to you,don’t wanna play
I struggled on and on but all in vain...

направо ми взе душата много е добро..след малко като се прибера, ще пиша и аз

[xBadxApple]

отказах се
10 букви

нЕма тъжиш, бе, ето ти нещо от мен:

Когато...

когато дойде времето,
нас няма да ни помнят.
няма да имаме ликове.
пръстите ни ще креят
както листата
погълнали земния глад.
само клоните ще пеят.

няма да пишат за нас.
няма да ни рисуват.
ще сме мъглите от дим
де по улици се стелят.
и дишат огън и мраз,
но дъхът им е незрим.
и незасвидетелствани
въздуха щурмуват.

помните какво казаха,
когато от глина ни родиха.
че ние сме мъртвите
за света, що няма богове
че сме глухия глас на стиха
на корени от ярост - синове.
а наша майка е прахта.

когато дойде времето
и глината отмре в пръстта -
стойте кротки!
стойте горди!
както родиха ни - така!
все някой ще ни намери
и спомен ще нарисува за нас
от на клони песента.

но не и преди смъртта.

[watergirlblue]

Soul battle

Sitting by the window
watch the pouring rain..
And hugging my pillow,
wanna throw away the pain..
Remember how they told me:
He's not the type of guy you need.
But this feeling was killing me,
it's all so weird, isn't it?
He came, he stole, he took me,
he was stronger, I trusted him!
I thought he really loved me,
I didn't know he was playing me.
Now I know, my mistake
I just don't want to be so stupid anymore,
crush the people and forsake.
That's not the thing I'll fight for..

[DisappointedDreamer]

^Не е нужно да капитализираш първата буква на всеки нов ред + не е нужно да слагаш пунктуационени значи.

[watergirlblue]

^Не е нужно да капитализираш първата буква на всеки нов ред + не е нужно да слагаш пунктуационени значи.

не слагам главна буква на всеки ред, а само когато изречението е свършило...и не се ли казва пунктуационни знаци? :Р
както и да е, кога пак ще видим нещо твое?

[DisappointedDreamer]

Там го оплесках

Да пунктационни знаCи. Махни ги всичките. Ужасно грозно е. И главните букви също. Пиши без тях.

Пиша си нещо, но все не мога да го завърша. Скоро. Може би по-късно днес.

[watergirlblue]

Там го оплесках

Да пунктационни знаCи. Махни ги всичките. Ужасно грозно е. И главните букви също. Пиши без тях.

Пиша си нещо, но все не мога да го завърша. Скоро. Може би по-късно днес.

Ще те учуди да ти кажа че преди две години също много мразех да си пиша нещо и да е като текст..но един човек ми каза, че е хубаво, защото ако някой тръгне да го чете ще му помогне да докара интонацията с която ти искаш да го четат и ще е много по-лесно да усети чуствата които си вложила в писаното.От тогава само така пиша..

[Cold_Tearsss]

Сладката горчивина

Обичам те - шепнеше ми ти,
искам те - личеше от устните ти,
мразя те - виждах го в очите ти,
липсваш ми - разбирах от сълзите ти,
без теб не мога - усещах от прегръдките ни,
ще сме заедно завинаги - това твърдеше ти,
вдъхновена от изкусителните ми лъжи......

На един дъх! :d

[watergirlblue]

Голямо вдъхновение голямо нещо! Браво!

[DisappointedDreamer]

Without you

my fingers itch -
the pictures that filled my biology books
during highschool
were too weak to break the bound
I had established with the lighter

my lips are dry -
dry of yours and the liquor hidden in
your drawer,
behind the excellent grades and
never disappointed family members

I remember how you carved your love
into my neck
and unintentionally bruised it,
combed my hair with your fingers and
touched my scars away like a magician

I miss how your eagerness was
reflected in the way your lips and tongue
rushed to meet mine,
I miss how sweaty our fingers were
after we've held hands for too long

my indecisiveness was
a hook that curled your lips upward,
but now I have finally made up my mind

I no longer wish to be here
without you

[sword]

Когато...

Благодаря ти.

[peio87]

Фръц Бук

Е верно брачеда каза че нема ми хареса

а именно Фръцбук точка ком е адреса

глеам и снимки пред огледало

ей тва момиченце раздава се цяло!

Не спирам да те гледам във Фръц Бука

страхотен профил имаш бе скъпа

коментари ти пиша, снимки харесвам

на твоя профила ти знай, аз фен съм!

Всичко бе яко докато не се видяхме

целува ме със часове ний не спряхме

гали и натиска ме, дъх не ми остави

да не ви разправям после ко ми направи!

Тип "Кокоши Задник" бяха нейните устни

да не ви казвам колко са гнусни!

Що така грозна се оказа тази кака?

На снимките изглеждаше много по яка.

Прав си беше за Фръц Бука брачеда

не са така мадамите както изглеждат!

Не трябва на всяка ний да налитаме

аре бандата време е се омитаме!!!

[peio87]

Котенцето

Обичам да те гледам на стола

как стоиш чисто гола

обърнал аз четири чашки

свалям лесно твоите прашки!

Под тях откривам коте игриво,

което ме чака нетърпеливо

дразня го с язик,

а то мяука с нежен вик!

Бавно забивам в нея пръста

и вече хващам я за кръста

въпреки с малко срам

не издържам, ще и го подам!


~~~ ~~~ ~~~ ~~~ ~~~

Да ти го начукам и да те боли

туй е моята съдба

садист съм да уви,

но секса не е беда

Еба ги путките космати

и те изпадат в екстаз

и незнайни и познати

„ебач от класа” – туй съм аз

Всички познават кура ми голям

ти ела щом искаш да го видиш

ще има: ох, ах, ау, ам

с разкъсана путка ще си идеш!

Възбуди ли се малей

не на място ти се вреш,

че всички с мен са спали

но само кура ще ядеш!

Ще съжаляваш че с мен си се ебала

щото путката ти ще те боли

щом разлея и течността си бяла

ще забравиш болката нали?

Ти си моята кобилка малка

с хуя ще те бия, недей се пленди

облизвай го като близалка

туй съм аз – секс маниака Генди!

[watergirlblue]

извратено, но пък се посмях...:ддддд
сигурна съм че ако се насочиш към други теми ще излезнат много добри неща!

[peio87]

Мислех ги до като бях на даскало, 9 - 11 клас

[Cold_Tearsss]

Гледах ето тази снимка /wallpaper/ и си викам да взема да Ви напиша едно......



Няма заглавие, защото съм слаб поет, ама ще го преживеете.

Твоите очи,
по-красиви от самфирите дори.
Твоите коси,
по-нежни от сутрешни лъчи.
Твоето лице като ангелско сърце,
милува ме.
Твоите ръце от ада издърпват ме,
но отново връщам се.

Ангел за мен си ти,
но ангел не ще да ме спаси.
Обречен съм да бъда,
това що ти никога не ще да си,
но щом погледна към звездите
спомням си за дните,
за дните и сълзите,
за усмивките и бедите
извървяни, изстрадани и вече отдавна забравени.

П.С. Ако някой реши да ме храни за "самфирите", да знам че не се пише така, но с м ми е по-лесно да го произнеса вместо п.

[bog4eto]

watergirlblue , Благодаря !
Cold_Tearsss, не знам дали е от моето настроение, дали заради снимката, но много ми харесва това последното. Простичко е, но ми се вижда адски истинско, може и да се бъркам- нека си остана с тези чувства от него.

Иначе:


Something that nobody but me understands


Now sitting here in the mid ….
Not enough woken, not fully asleep
Listening, maybe ,the words that he says
My eyes are not broken, they’re only unblessed

Wondering, waiting me home
Somebody’s considering and other’s gone
Things that they bleed are only for when
The things that they bleed are only for them

Searching inside the universe’ mind
See what you want or being just blind
Nobody’s been perfect and nothing is cheap
Something magnificent- oh,you would never believe

Ugly expectations are born from the pain
And pain is a kind of forgiveness ?
For all the written, did not see light,
Unchanged destiny’s been better than bright…