Хубаво е.

Ето това е моето.


Истината е ....

Истина ли бе това, което ти видя?
Аз истински ли бях?
А истинска ли беше ти,
или това бяха само нашите лъжи?
Двамата лъжци с влюбени очи.

Думите бяха излишни,
действията нелогични,
чувствата първични,
а ние все тъй различни.

Изкушени бяхме ние,
изкушени, съблазнени,
и маските свалихме
и се отвратихме.

Сега си мисля за това,
за онази сладникава лъжа,
за изминалите времена,
и за моята вина.

Истината е такава,
че друг бях аз.
Може би истински,
а може би лъжлив,
но не и фалшив.

По-лесно бе да премълча, и да те оставя
отколкото да стоя и да се боря.
По-лесно си мислех, че ще да те забравя,
но сгреших,
така и не си простих.

Предпочитам да ме мразиш,
заради това,
отколкото да страдаш,
поради моята вина.

Истината е това,
но ти не ще я чуеш
от мойте уста.