Стихотворения за всички! :)

[watergirlblue]

Търсих теми, в които всеки да си пише своето стихотворенийце и хора отдолу да пишат дали им харесва или не, но всъщност не намерих една обща тема за всеки...защото ако някой иска да си напише нещо не трябва да си направи тема само за своето стихотворение...А пък аз си мислех че ще е добре да има една обща за всияки...тъкмо и темите няма да стават безразборно много тъй като има няколко си коментара...Та мисълта ми е да пишете стихотворенията си тук независимо каква е тяхната тема... Ето го и моето старо, което обаче беше изтрито...

Вълкът от гората

Вълкът се крие във гората.
И дебне свойта плячка той.
Докато чака да изгрее Луната,
надава страшен вой.

Обръщам се и го поглеждам в
в бляскавите му очи.
И чакам със надежда
и чакам да ми скочи.

Надежда или страх?
Какво значение има?
Нима това е грях,
отново да съм негова любима?

Аз знам,че няма да ме изяде,
а ще иска само с мен да бъде.
Надалеч той ще ме отведе
и никога не ще се върнем.

Но ще трябва да изчака той Луната
да изгрее и да заблести.
И ще дойде,ще ме хване за ръката
превърнал се във моят принц.

Аз ли ще съм вълчица или той човек?
Няма значение,защото
Нашата любов ще трае с векове.


Но докато изгрее Луната има време,
а само тя злата магия ще развали.
Ако не той вечно ще носи това бреме
да бъде злия вълк на тъмните гори.

И чака,любимия,чака,
а аз го гледам право в очите.
И студено ми е,със зъби тракам,
но никой на помощ не тича.

Но нашата любов е безгранична.
Безсилни са пред нея препядствията,
но с бясна скорост минутите тичат,
а Луната още не се е показала.

Чакаме дълго и упорито
заплели погледи нежно.
Но затвори той очите,в които
аз виждах свойта надежда.

Силно нещо изпука
и появи се ловец със пушка в ръка.
Станало било злополука
и моли за прошка с тъга.

Моля го аз горещо
и мен да застреля,убие.
И той оръжието отново зарежда
и с мъка срещу мен го вдига.

Чува се силен гръм
и кръв от сърцето тече.
И на тревата лягам по гръм,
а до мен е ловецът и плаче.

Но не съжелявам,защото
Отново съм с моя любим
и не може да ни спре злото
заедно да отлетим.

Две души летят във небето
и любовно се гледат в очите.
Той е вълк,а за него тя е вълчица.
Тя е принцеса спасена от своя принц.

А на земята лежат две тела неподвижни
отдолу момиче,отгоре вълкът.
И той сякаш раната нейна ближе,
но и двамата са мъртви на небесен път.

И така завъшва тази история,
която изживях тогава.
Той е вълкът и любимия.
Той е вълкът от гората.

[Cold_Tearsss]

Хубаво е.

Ето това е моето.


Истината е ....

Истина ли бе това, което ти видя?
Аз истински ли бях?
А истинска ли беше ти,
или това бяха само нашите лъжи?
Двамата лъжци с влюбени очи.

Думите бяха излишни,
действията нелогични,
чувствата първични,
а ние все тъй различни.

Изкушени бяхме ние,
изкушени, съблазнени,
и маските свалихме
и се отвратихме.

Сега си мисля за това,
за онази сладникава лъжа,
за изминалите времена,
и за моята вина.

Истината е такава,
че друг бях аз.
Може би истински,
а може би лъжлив,
но не и фалшив.

По-лесно бе да премълча, и да те оставя
отколкото да стоя и да се боря.
По-лесно си мислех, че ще да те забравя,
но сгреших,
така и не си простих.

Предпочитам да ме мразиш,
заради това,
отколкото да страдаш,
поради моята вина.

Истината е това,
но ти не ще я чуеш
от мойте уста.

[nIkEnCeTy_bE]

Браво и на двамата!

[Cold_Tearsss]

Това е само чернова, да подчертая. Трябва му до изпипване, но нещо се изморих.

[nIkEnCeTy_bE]

Да ти имам черновата. Хубаво е, не знам какво още толкова може да му изпипаш.

[watergirlblue]

ти Слави само по поправки си падаш...как не си изкритикувал моето още не знам! твоето е уникално...ако го посветиш на някое момиче ще бъде най-щастливата!

[watergirlblue]

имам ситховете на един приятел ще ми се да му ги прочетете..:
The cold winter at the frontlines I sit
my tea frozen salad and for the first time I am cold. I can't hold my rifle or move from the chilling winter.
When I remember how we hold hands, they got warm.
When I saw your face in my favourite picture, my lips could finally move, my eyesight could penetrate the blizzad
memory's warmed me and I was ready to fight.
No winter can stop, stop the warmth of your heart, or chill your skin.
Your hands are like mother huging her child or your eyes more beautiful than snow.
Your hair and skin more soft than snow and the smile full of joy could stop the cold and full every warrior to stand and fight no matter how cold, strong wind or bullets fly.You must be our guardian angel.

[watergirlblue]

Artylary pounding, the morale is low.
I've lost everything, I lost my spirit
the enemy charges, I've reached my pocket took my last way and saw a photo of you.
The smile, the cute little face of yours..
Your long hair, your sparkling eyes,
the little charm I gave you,
those reminded me why I was here,
why I am fighting.
I hate our village but I will protect them
because of you.My gun ready
the enemy with bayonets fighting
the day is won but many are dead.
I am in the mud, wounded heavely
the end is near so for the last time
I will see your smile
while my life fades away, sadly I couldn't admit so may things
to you but atleast these last words
could reach you and you will understand..(how much I loved you)

[flawless_]

Както казват, пост-полу-хаотичния екзистенционализъм е тип прагматизъм. И в случая това е така. Не, стихотворенията ти не продължава традициите на хаотизма. Поемата "Сокола полегнал и милото мечтание" е един ярък пример за детерминизъм. Харесва ми! Поработи върху скептичността към екзистенционализма. Мисля че постигаш без усилие внушението, което така силно желаеш да постигне. Кой не оценява така близките до душата на необратимия поет римувания в стихотворенията ти?

[watergirlblue]

Браво, Слави! Уцели десятката!
ето още едно:
A boy to a girl:
"Your pure eyes of an angel,
your sugary lips so tasty..
You are like a goddess to me,
I will drop my weaponry
stop any war to be free
free with you.When you sing
milions of sweet birds sing their songs.
When I touch you I can feel the warmth of your heart.
You got the hands and kindness of a goddess,
beauty of a vampire and spirit of a hawk.
You bring light and warmth
to sour souls, to lost people..
I am not sure are yoo real or a goddess
but one thing I know is that
I wanna be with you..

[Cold_Tearsss]

Искате ли още едно?

[watergirlblue]

искаме , искаме...боготворим!! ;дд

[Cold_Tearsss]

Добре, но вечерта, че тъкмо излизам.

[watergirlblue]

еее...ти и с ретадрация...не така с феновете моля..;дд

[mynichkaTanq]

Мале браво на вас двамата
Слави ще чакам да го прочета

[watergirlblue]

oo..благодаря...да Слави, чакаме!!

[watergirlblue]

I still remember the cold and darkness of my soul..
How I was bringing destraction and pain,
how I was hated by all, how miserable I was.
One day you came, bringing warmth and light from miles away.
The day you came and asked me to be your friend.
Didn't know if you wanted to stab me or blow me up,
but I knew you were the only kind and beautiful person
in this forsaken world.Your smile brang delightful Joy,
your eyes a light, your voice a nice song and you kindness
gave everyone happyness to realise that not everything is cold and forsaken.
Since then I waswith you,
willing to protect you
from any harm and suddenly I felt in the
strange net called "love".
It was so strange but while you were here I didn't mind.
I was happy when toghether even thought
everyone wanted me dead.
The day came when you were striken by death and everyone forgot there was a saint, but
for me you will live forever.
People as you can change this god forsaken world....

[Cold_Tearsss]

Забавих се, но за сметка на това са няколко.

[Cold_Tearsss]

Света сега

Лъжа, лъжа, лъжа - всеки крещи това,
но никой не признава дори и истина една!
Всеки всичко знае, но нищо не разбира.
Всеки на думи е герой,
но на действия страхливец пак остава си той!

И със злоба гледа и злобее,
дали от страх или от завист?
Виновен е тоз що добро му мисли
и зло да му направи,
от радост ще се пръстне.
Тази злоба нечовешка,
неуморно убива любовта човешка.

Ха, света това е сега!
Живей или умри,
бори се ти за нещо,
що накрая ще те псуват
умри ти за нещо,
що след време твоите деца ще се срамуват.

Ха, това света е сега!
Предай се и умри в мъчителни мъки!
Разкъсван от хиляди мечти.
Най-добре послушай ме и разбери,
че за теб място няма на света.

[Cold_Tearsss]

Присъда

Имаш право на мечти,
но нямаш право да ги сбъднеш ти.
Имаш право на последни си слова,
но няма никой думичка да чуе от това.

Чакам аз присъдата
с наведена глава,
несмееща да се изправи
и да погледне към света.

Ето още малко и ще чуя
словата на съдята.
В случея това
е пак съдбата.

И щях да плача
да ли с усмивка или не,
щях да се предам
щях да им се дам,
но вече не.

Ще я изтърпя,
ще я извървя.
Не знам да ли ще оцелея,
нито дали ще оживея.

Ако премина през това
ще им отмъстя,
с изправена глава
и с почерняла душа.

[Cold_Tearsss]

Аз

Усещам как в мен нов човек се заражда
и бавно стария започва да разяжда.
Парченце по парченце, частица по частица
като гладна зимна птица,
изяждаща всяка трохица.

На масата, пред мен
бутилката стой
пълна с уиски,
а очите със сълзи.

Пистолета е пред мен,
зареден.
Чакащ финалното решение,
готов за масово унищожение.

Вече тласнат съм към края
и не ще да видя рая.
Вече няма съжаление, нито огорчение,
а готовност за тъй чаканото отмъщение,
и не ще да търся после опрощение.

[Cold_Tearsss]

Вие май очаквахте нещо по-романтично. Сигурно съм ви разочаровал.

[DisappointedDreamer]

Ето нещо романтично от мен:

Like butterfly wings your eyelashes
fluttered
as gravity pulled me down to
kiss you,

your hands felt like cotton,
so I held them tighter,
afraid you would slip away in between
my fingers

I smiled
until my eyes hid behind
my cheeks,
not like frightened children,
but
like two stars in the shadow of
the most beautiful half-moon they had ever
encountered

Thoughts of
whose mad artist's draft you were,
were clouds that never crossed
my fields of grass
nor mountains

but I was always thankful
he never perfected you
because perfection never meant beauty

in the end of light,
you remain the only one
who has heard me whisper
"as do I"

[Cold_Tearsss]

Ще ви нахокам, че ги пишете на Английски!
Няма да ги чета! Искам Български!

Пиша ви слаб /-2/.

[watergirlblue]

колкото и да ме хокаше DisappointedDreamer в друга тема трябва да кажа че много ми хареса нейното...е ти що не на английски? това не е да си критик, а да си редактор!