Здравейте! Моята история е за едно момиче, една година по-голяма от мен. Познаваме се от 3-4 месеца по-добре, като естествено аз се влюбих от пръв поглед. През това време се сближихме, аз и правех редовно намеци че не ми е безразлична, но тя все ме отблъскваше, но го правеше по възможно най-лек начин (за което ѝ благодаря). Всичките ми приятели са на мнение че не ме харесва (повече от приятел) и вече и аз съм убеден в това. Но за тези 3-4 месеца я опознах достатъчно добре за да твърдя че я обичам, и има защо. Първо че е УНИКАЛНО красива, имало е случай когато я видя да си изгубя речта, да ми омекнат капачките и т.н. (обичайните синдроми). Друго че е умна, не само умна на оценки, а и на акъл, което за мен е голям + в момиче. Искам да кажа че е перфектна, в пълният смисъл на думата, няма недостатъци. Та стига за нея, малко по проблема ми. Както вече ви казах, тя е с една година по голяма от мен (аз 16, тя - 17) и учим в едно училище. Всеки ден ходим заедно, което и главната причина да искам да ходя на училище. Имало е случаи когато ми е било доста зле и пак отивам на училище, само и само да я видя. Не знам дали мога да ви опиша как се чувствам когато съм с нея, чувствам се ... щастлив, не щастлив както като ми купят някой подарък, не щастлив както като получа добра оценка, а небесно щастлив, извънземно щастлив. Просто забравям за всички други ла%н@ в живота ми (а и те не са малко), не ми пука, важното е че съм с нея. Проблемът идва когато остана сам, отивам на другата крайност, едни чувства и мисли ме връхлитат, почвам да си мисля - "Какво правиш?" "Нали знаеш че нямаш шанс?" "Ти не я заслужаваш!" "Тя те харесва само като приятел." И така докато не я видя пак, всичко се повтаря като едно шиб@но влакче на ужасите, и аз просто не мога да сляза, и не мога, защото това колко ми е гадно, тъжно и т.н. е нищо в сравнение с това как се чувствам като съм с нея. Никога не съм се привързвал към някой толкова бързо, и никога не съм чувствал дори близки на тези чувства (въпреки че съм имал 2 приятелки, никога не съм ги обичал истински, това го осъзнавам сега). И мисля че ако някой има късмет някога да я нарани, независимо как, ще го убия. И това донякъде ме плаши, затова не искам да се случва. В момента бих дал всичко за да съм с нея, ВСИЧКО, пък било то и за 30-тина минутки. И не ми казвайте да си призная чувствата, защото ако нещо щеше да става, щеше да е станало отдавна, и единственото нещо което ще направя с това признание е че ще разваля приятелството ни, което е последното нещо което искам да правя.

Ами мисля че е това, излях си душата така анонимно, олекна ми малко.
Извинявам се ако някъде имам правописни грешки или несмислени изречения.
Също се извинявам че стана малко по-дълго, благодаря на всеки който го е прочел до край.
Ако искате да ми кажете че съм женчо, нежен, путк@ и т.н. ще ви помоля да си го спестите, знам го.

Ами ако имате някакви съвети, ще съм ви благодарен да ги споделите тук в темата или на ЛС.
Благодаря ви предварително!