Здравейте всички! Не знам дали въобще това е правилния раздел и дали въобще трябва да пусна темата тук, но.. Ако има нещо нередно модераторите да я заключат..
Адски много съм разочарована.. Да, на 14 съм, но наистина разочарованието е голямо..
Имах само едно гадже, което ме обичаше, аз него-също.. ОбичаШЕ... след като му отказах секс скъса с мен.. Даже не съм сигурна дали ме е обичал.. вече..
Харесвах още едно момче.. Станахме приятели, говорихме си.. уж се сближавахме.. Една моя приятелка беше близка с неговия най-добър приятел, на който е споделил, че щял да иска да спи с мен 1-2 пъти и да ме зареже.. И на него му бих шута.. Да, трудно ми беше, явно го бях обикнала по някакъв начин..
Запознах се с момче на 22.. Той започна да ми казва колко съм била хубава, харесвал ме, да се усмихвам по-често, защото имало един човек, който обожавал усмивката ми.. Бил ''влюбен'' в мен.. Аз май от части му се вързах.. Но разбира се не бях чак толкова глупава, че да бъда с него.. Той видя, че номера няма да се получи. Останахме си приятели и накрая реши да бъде честен с мен и ми каза ''амии.. аз май те исках за една вечер..''... Наистина ми стана ужасно гадно, почувствах се като боклук, казах му ''така ли?'' той каза ''нее, не ме разбра, не за една вечер'' и аз адски много се ядосах и го попитах ''значи за две?'' и не исках повече да споря с него..
Въпроса е има ли любов? Аз ли попадам на идиоти? Айде, първите бяха на 15 и на 16, нормално, ама защо и той? Ако се бях вързала? Не ми е проблем да си легна с някой, но защо за една вечер?? Защо всички търсят секса? Защо и мен не ме намери веднъж любовта, по дяволите... За еднократна употреба ли съм? ;x