Да! Много! Направо моето граничи с тежка форма на параноята! Ревнувам от всичко, което се сетиш - от приятелки, приятели, семейство, до възглавницата, с която спи. Просто всичко. Искам го всеки ден, всеки час, всяка минута, всеки миг само за мен. Не знам ревност ли е, егоизъм ли е, и двете ли са. Но, разбира се, никога не бих си позволила да го покажа или кажа. Това си е мой проблем, аз се справям с него, не той, не ние, а аз. Ако мисля, че има нещо, което може да ни скара - като опасно близки отношения с момиче или нещо от сорта, разбира се, ще му кажа за да поговорим и да си изчистя главата от това, но иначе - не. Той излиза с приятелки за по кафе, ходят си на гости, има мацки, които са му като сестрички и въпреки, че аз едвам понасям това за себе си, се радвам за него и готините му отношения с хората. Никога не бих му забранила и не бих разигравала сцени заради това.