И аз съм преживяла нещо такова
Разбирам те, но този период отминава, вярвай ми.
До седми клас бях в групата на зубърите(просто не исках да бъда от кифлите и никое момче не ме забелязваше. Постоянно мислих за това как съм сама и как сигурно винаги ще бъда (макар и да бях само на 13-14 :Д ).
Когато станах осми клас всичко се промени. Влязох в нова паралелка с много нови хора. Създадох приятелства. Пораснах(следователно и изглеждах по зряла на външен вид). Прекарвах си супер с приятелките . Всеки ден се смеехме и правихме щуротии. Спрях да мисля за нуждата от момче до мен. Бях щастлива и без такова. И изведнъж се появи той. Просто ей така от нищото с една покана във facebook. По-късно преживях много ценни мигове с въпросното момче.
На кратко - спри да мислиш, за това което нямаш. Концентрирай се върху нещата, които имаш. Знам, че звучи лесно, а ти се струва трудно, но опитай и ще видиш, че всичко ще е наред. Излез, купи си някоя блузка... прочети хубава книга... изгледай някой забавен филм. Животът е хубав. А когато правилния момент дойде, ще имаш и човек до себе си