Приятели, обичам ви!!!! <3333 ^.^ ^.^ ^.^

[БожиятАгнец]

Съсипана съм.
Не, бях съсипана.
Сега съм...Не, ебала съм го, не ми пука - нека 12 годишните девойчета да си описват чувствата.
Въпросът е, че дори и бившите ми приятели не са били толкова безрасъдни, а мислех, че те са "лошите".
И аз мога да се извинявам, да съжалявам, да плача и все такива лиготии, но предпочитам да се доказвам чрез действия.
Нито сме интимни, нито имаме някаква емоционална връзка, но на там вървеше и к'во стана?

Звъни ми нашият човек и ми вика "Здрасти, СЛЪНЧИЦЕ!" най-ентусиазирано и почва да ми дрънка разни глупости и аз се усетих, че просто вчера е бил толкова друсан, че не помни какво е станало вчера.
Питам го какво е правил вчера - "Ходих до магазина да с взема *лайнценценценцне*" - ми отговаря, моля го да си опише вчерашният ден и той такъв се чуди два часа и накрая изцепи, че бил минал странно. Ми, като вземеш N бройки хапчета и си боценш с 20 кубика как очакваш да мине?
Питам го къде е, не ми каза, 'щото съм щяла да му се смея. Казах му, че последното нещо, което мога да правя в моментът е дас е смея. Тоой ме пита защо. ХА-ХА-ХА!!!!!
Реших този път да бъда хитра и го попитах спомня ли си вчера защо сме си отложили срещата. Не си спомняше разбира се и почна да разправя някакви простотии и ме пита защо се интересувам. Разказах му вчера какво е станало и как и защо съм го помолила изрично да не се доближава до мен и да не ме търси.
Извинява се, рева и прочие лигави курвенски номерца.......
Питам го отново къде е. И знаете ли къде е бил? В РАЙОННОТО.
Толкова бил друсан, че го спряли ДВА ПОРЕДНИ ПЪТИ и лежал 24 часа накрая.
Ама ми го казва с един едва ли не самодоволен тон "лежах двейсет и четворка и с'я ме пуснаха"....
И след още малко курвенско актьорство от негова страна директно си му казах какво мисля и какво направи той?
Затвори ми.

До преди разговора се чудих дали проблемът не е просто в моят телевизор, че даже вина изпитвах, но сега....

Ама никакъв не ми е че да се държи така, че после даже не си спомня.

Аз се опитвам да помогна, да го накарам да си стъпи на краката, да живее нормално, както всъщност бих направила и с всеки друг, ама такава наглост не бях виждала...

Както и да е..Много по-леко ми стана, че се освободих от раздразнението и нервите...Бих ви и разказала какво точно стана вчера, но е дъъъъъъълга история, както и за този човек по принцип.

Боже, колко ли неадекватно звуча и какво ли впечетление ви оставям?
Всъщност предпочитам така пък и ме мързи да се старя.
И най-вече не ми пука.


Нека завършва подобаващо:
КУР ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО.