Спомням си понякога за нас.
Уж спомени, а всъщност живи рани -
изгарят като неугаснал фас,
ала винаги в душата са желани.

Помниш ли? Понякога е трудно
в мислите да пазя твоя лик.
А понякога е ясен - до безумство,
като стария омачкан плик…

Изхвърлих всички стари вещи.
Оставих си това писмо.
И двете думи тъй горещи…
клетвата, че сме едно.

Ти помниш ли? Онази вечер…
Беше краят на октомври…
Ех, само спомени остават вече…
ала любовта се помни.