Баща ми почина

[sine0chhkaa]

Откъде ли да започна.. Две години след като съм се родила баща ми ни е напуснал и съм го виждала няколко пъти като дете и спомените ми са бледи- не мога дори лицето му да си спомня. През годините не съм го виждала и не го познавам. С майка ми са разведени и той живееше извън България. Днес ни съобщиха че е починал... Все още не мога да повярвам че е истина. Мислех си че е лъжа, но уви - истина е .... Не мога да спра да плача. Буквално все едно оплаквам непознат... Не знам как изглежда, какво обича, как говори дори и рождените ми дни не е честитил. Винаги съм имала малката надежда, че все някога ще мога да го видя, а сега... Дори и мъртъв няма да го видя-ще го погребват извън България, защото транспортирането е скъпо... Надявам се поне да имам възможност някога да посетя гроба му... Хем ми е тъжно, хем се чудя защо се чувствам така след като не е направил нищо за мен... Може би защото ми е баща и съм имала някакви слаби чувства към него....

[flawless_]

Съболезнования. А на мен ми е чудно как човек, на когото току-що (т. е. днес) са му съобщили, че баща му е починал, има сили да пуска теми по форумите. И какво е точно питането ти, или реши да си споделиш?

[baby07]

Не знам какво да кажа , освен моите съоболезнования

[nIkEnCeTy_bE]

Моите съболезнования. Дори и да ви е напуснал, той ти е баща малко или много. Макар че родител не е само да си родил даден човек, но да си го направил личност, защото да създадеш дете е лесно. Наистина как пишеш в момента не знам, разбирам, че искаш да излееш мъката си, но не мисля, че е най - подходящият момент. Не го обвинявай, а просто го запомни с добро, дори да не си го познавала. И моя баща почина преди 6 години, и с годините разбрах такива факти за семейството си, че просто съм разочарована, но това няма значение. Не се затваряй в себе си, вярвам, че има хора покрай тебе, които да ти помогнат. Всяка смърт е тежка.

[tomboy]

Не знам какво да кажа , освен моите съоболезнования

I hope he rests in peace!..

[Nakadah]

Съболезнования, но се чуда как може да се чувстваш по този начин за човек който е практически непознат за тебе.

[fenkaaa]

Moите съболезнования.Не го мисли това,че "все едно оплакваш непознат",баща ти е,имала си вероятно надежди,че един ден може да сте в отношенията баща-дъщеря,а сега разбираш,че всичко е изгубено,че го няма.. Но нали знаеш,живота продължава Горе главата !

[darkladYy]

Откъде ли да започна.. Две години след като съм се родила баща ми ни е напуснал и съм го виждала няколко пъти като дете и спомените ми са бледи- не мога дори лицето му да си спомня. През годините не съм го виждала и не го познавам. С майка ми са разведени и той живееше извън България. Днес ни съобщиха че е починал... Все още не мога да повярвам че е истина. Мислех си че е лъжа, но уви - истина е .... Не мога да спра да плача. Буквално все едно оплаквам непознат... Не знам как изглежда, какво обича, как говори дори и рождените ми дни не е честитил. Винаги съм имала малката надежда, че все някога ще мога да го видя, а сега... Дори и мъртъв няма да го видя-ще го погребват извън България, защото транспортирането е скъпо... Надявам се поне да имам възможност някога да посетя гроба му... Хем ми е тъжно, хем се чудя защо се чувствам така след като не е направил нищо за мен... Може би защото ми е баща и съм имала някакви слаби чувства към него....

Няма значение че не си го познавала ... той ти е бил баща .. човек има един баща и е нормално да има чувства към него ... моите съболезнования

[BrokenInnocence]

Съболезнования, но се чуда как може да се чувстваш по този начин за човек който е практически непознат за тебе.

Точно. Това "Все пак ти е баща" са глупости. Родител се става с грижите за едно дете, вниманието и обичта към него, а не само 'щото си свършил в някоя жена и резултата е бил бебе, това е най-лесната част. Според мен плачеш по-скоро защото сега вече никога няма да имаш шанса да го опознаеш и да разбереш защо не те е потърсил, няма лошо, наплачи се и ще ти мине, но за мен той не го заслужава. Не е бил до дъщеря си толкова време, явно не е изпитвал нужда да я познава и вижда как расте, да бъде до нея и да я подкрепя, следователно за мен не заслужава и сълзите й. Съжалявам ако реагирам малко рязко, но имам твърде много близки хора с подобни бащи. "За" раздялата между двама души съм, когато не се чувстват добре заедно, но това да не ти пука за детето ти само защото си се разделил с другия му родител за мен граничи с непростимото.

[kitty02]

Моите съболезнования