Всичко е много относително. Когато обичаш някого, го приемаш такъв какъвто е. Прощаваш му, въпреки безбройните рани, които ти е нанасял. Има опасност да се самозабравиш и да пренебрегнеш себе си. Да станеш изтривалка с една дума.
Тогава става много лошо и в повечето случаи, нещата винаги са размътени, един омагьосан кръг.

Винаги и двете страни имат вина. Едната, че позволява, а другата, че наранява. Често несъзнателно сам ставаш причина за нанесените ти рани. Ти позволяваш да те правят на нищо, тогава защо се оплакваш? Ако осъзнаеш това на време, нещата могат и да се променят.

Моята грешка беше, че винаги съм била 100 процентова. Тогава те приемат за даденост. В едва връзка всеки трябва да си спазва ролята и да има своите задачи, а не единият да е активният, а другият пасивният.