Хей, здравейте. Какво да Ви кажа, исках да споделя една кратка история за един, може би, пропуснат шанс.
Става дума за това, че харесвах едно момиче доста дълго време, но само да уточня, че малко съм подминал тийн възрастта , наистина я харесвах много. За съжаление поради стечение на обстоятелствата бяхме само приятели, имаше винаги някакви закачки, намеци и зарибявки, но никога не се получи нещо повече, защото или тя беше с някой или пък аз. Така няколко години до преди месец, когато тя беше скъсала с приятеля си, а аз нямах никой и реших, че сега или никога - ще действам.
Да, ама не Бяхме се разбрали да излезнем след няколко дни, чаках с нетърпение обаче буквално ден преди уговорената ни среща се събрали с бившия и приятел. Много комично, уж го мразеше, но явно границата е тънка. Така и не излязохме и тя не разбра какво чувствах. След това се отдалечих, може пък и да не е писано, си викам. Ама малко ме е яд, защото наистина я харесвам и си допадаме, можеше да се получи нещо хубаво

Та, действайте докато е време. Това е, благодаря за вниманието.
Не очаквам някакви конкретни съвети, защото реално не задавам въпрос, но ще се радвам да покоментираме.
Е, хайде, ето въпрос все пак: Така ли да оставя нещата, да ичакам просто или да се бутам където, може би, не ми е работа, а именно в хорските взаимоотношения. Не съм такъв човек, за да развалям на някого връзката, но в този случай може пък да си струва, така или иначе не мисля, че са един за друг, защото тя не беше особено щастлива, оплакваше ми се често и мисля, че това няма да просъществува още дълго.