
Първоначално написано от
something
Да харесвам нърдовете.
От всеки човек има по нещо, което може да се научи. От бройкаджиите, от нърдовете, от кифлите, от емотата, от всички. Независимо от културата, субкултурата, суб-субкултурата и т.н., към която се приписваш.Двама човека може да знаят едно, но да го разбират по различен начин. Точно малките нюанси в хората си струват да се видят/чуят. Може мненията и знанията да са еднакви, може да са коренно различни. Може да те дразни с говора/визията си, може да е твое пълно копие. Винаги си струва да чуеш другия.
офф топик: Представям си, как в един задълбочен разговор за ВСВ, в който хора споделят собственото си мнение за случилото се, x7aZzy, с нейната ЗАДЪЛЖИТЕЛНА основа, се изцепва на висок глас: 1939г.!
Нямам за цел да нападам никого, просто си го представих.
Кое е задължително да се знае? И кой изобщо го определя?
Ако сега кажа, че се наложи да потърся годината в гуугъл? Ако сега кажа, че не мога да се включа в "биологичен" разговор? Това прави ли ме глупав? Прави ли ме "кон с капаци", това че тези неща не са ме вълнували в даден момент?
Клише, но всеки е уникален. Всяко съзнание е различно и определя кое е важно да се запомни и кое не, по различен начин.
Разговорът между двама (или повече) е двустранен процес. Може да е спор, може да е обсъждане, но винаги има какво да научиш от човека срещу теб.
Нямам си хал хабер от биология, ок, кажи ми твоите виждания, научи ме на нещо ново.Ако реша, че ми харесва, ще разширя познанията си и ще имам собствено мнение за нещата. Цял живот човек се учи. Може да не знам нищо по биология, но да искам да науча. Или е по- добре да знам много и да отказвам всяка гледна точка, различна от моята?
Пример: Всеки ден снимаш с фотоапарат(дори и телефон), нали? А знаеш ли принципите на фотографията? Ами ако те попитам дали знаеш правилото на "трите"?
Не те прави глупав, това че не знаеш. Глупав си, когато отказваш да научиш.
Водил съм разговор за фотография с момче, прекарало целия си (макар и кратък) живот на улицата. Момче, което не е стъпвало в училище. Момче, което не знае годината, в която е започнала ВСВ, нито че Обама е президент на Щатите. Същото глупаво, нямащо обща култура дете, гледаше снимките, които му показвах и попиваше жадно всяка моя дума, докато му обяснявах, за напълно непонятно и още по- непотребно за него нещо.
Същия разговор съм опитвал да проведа с човек изкарал 2300 точки на SAT, човек учещ в едно от най- "големите", частни училища в България. Този невероятен и умен човек, с огромна обща култура, отказваше и да чуе за нещо извън неговото полезрение. Отказа да научи нещо просто, дори само за тръпката, от това че си научил нещо ново.
Според мен втория не отстъпва по нищо на първия.
Няма едно мнение по даден въпрос, има много и все различни. Защо тогава "общата култура" трябва да е една, ясно дефинирана и непроменяема?