
Първоначално написано от
jghgh
Знаете ли какво.. Вие само обобщавате. И привеждате доста крайни примери (BrokenInnocence). И съдите. И все много знаете.
Като се замисля през живота си, най-добре съм общувала точно с нърдове, сещам се за поне 2ма човека, с които ми беше изключително приятно да комуникирам, защото това не са чак толкова по-различни хора от останалите, като изключим игрите и по-специфичния хумор.
Странно, но по вашите логики значи аз съм страшно грозна, безинтересна и отчаяна личност. А не е така. И човек не избира в кого да се влюби. Много голям респект за Умри и за мненията, които пише, но гледа много едностранчиво на нещата. Според мен истината за живота се корени много дълбоко в дуалността, ин-ян, двойствеността на нещата.
Момчето, с което ми е било най-приятно и от което съм била най-пленена, и все още значи много за мен, не беше от тия яки типове, дето слагат жената на място и пр. И съм се чувствала добре с него. Сигурно ми беше. Имам си афинитет към такива хора, с които ми е сигурно. С които се чувствам Ок, а не на ръба, щото са играчи и видиш ли, не знам си какво.
И тва не значи че не общувам и с нормални, обикновени хора и т.н.
Както и самите "нърдове", много е крайно да се мисли че са заобиколени и те само от такива като тях, крайно е, и не е дотам вярно.
И има и степен на nerdiness, напр., компанията с която движа (хора, с които се чувствам добре и прекрасно) не са по компютрите, имат разностранни интереси, но в някаква степен отговарят на модела, защото се смеят на миймове и всякакви интернет шеги, които, да кажем, обществото което е "нормално" (ако има такава дефиниция) не би схванало.
Не знам. Съжалявам, че така си пиша разбъркано мнението и не е систематизирано и ясно, но не съм спала днес много и ми е мътно в главата.
Искам просто да кажа, че.. не трябва да се мисли крайно, и да се поляризира, и да се привеждат екстремни примери за хората, които са нърдове, както и за хората, които са им почитатели. Човек има различен набор от най-различни приятели, нещата варират. Да хейтвате по "нърдовете" (тъпо ми е да използвам тая дума), само защото си представяте мега неадекватни, напълно затворени в себе си типове, просто е глупаво. Или да се отнасяте пренебрежително към тези, които имат афинитет към по-затворените, "добри", ако щете, момчета, и от това да се правят генерални преценки, псих. профили и т.н.
И обобщението как НЯМА КАК една жена да се влюби в такъв, мъжът мечта е само самоуверен, слагащ на място, не много мил, респектиращ пич. Да, уважавам такива мъже, готини са, и с тях е приятно, но аз си имам друг тип. Аз харесвам интелигентни, приятни и адекватни хора, и бтв, не е казано че всички нърдове са с ниско самочувствие. Аз може да харесвам и творчески личности (това е така!) и когато съм заобиколена с такива всичките първични и примитивни теории за алфа мъжкари, привличане и самци ми се струват просто смешни, защото аз съм по- друг човек, обичам да ми витае главата във въздуха, да философствам, да бъда странна, да общувам със странни хора.
И тия неща за самеца просто не важат. Не отричам, че тези мъже са секси и уверени, просто моите предпочитания включват много по-различен тип мъже.
И бтв, разграничаването ме дразни, защото стават недоразумения. Всеки под нърд си визира своето. А нещата са с големи нюанси, разлики и субективности. Защото зарибен човек, който само цъка УоУ и нищо друго не знае, бие си чекии и не е адекватен на реалността не е приятен, да. Не е и приятен (поне за мен) и фитнес маниака, който само блъска цял ден и се е фиксирал твърде много в една област (фитнеса). Баланс. И двамата са неадекватници. Просто единия в днешното общество има по-големи шансове за успех - не с мен, но с някоя друга жена (фитнес маниака, предполагам.)