Чачо значи трябва доживот да си му благодарен на този работодател. То си зависи и какво работиш де, ако нямаш никакъв досег с хора... донякъде е разбираемо, но иначе тва си е било подигравка от твоя страна.
Колкото е важно да си компетентен, толкова е важно да мязаш на човек. И да уважаваш човека, който ти плаща заплатата. Щото може и да си най-гениалния, ама ако мязаш на просяк... реномето ти пада мноооого надолу. Примера с колата все още е в темата.
Според мен, просто нямаш директен досег с хора, и затова шефа ти си е позволил тая волност. Може и да бъркам. Във всички останали случаи обаче тва не би трябвало да важи. Инак се поставя под съмнение компетентността на работодателя и на служителя.
Критерии за външен вид на дрехите с които отиваш на работа искаш. Основно правило е дрехите да не са крещящи и налагащи определена идея/поведение/ценност. Същото по важност - чисти и добре изглеждащи. Съобразени със средата(в 5 звезден хотел няма да те пуснат по дънки и тениска). Ако сам си си шеф, вярно тогава сам си ковеш паничката, и там има по скоро препоръки, но не и правила. В твоя случай явно не е така. Още нужно ли е?
Дискриминацията няма какво да я обсъждаме. Преди да кандидатстваш за дадена позиция си задължен да я проучиш и да видиш какво се иска за да го бачкаш тва нещо. На работа не отиваш да изразяваш себе си и тва колко те кефи Боб Марли примерно. Там отиваш щото си компетентен в дадена област и от теб се иска да вършиш определена дейност. Излишно е да споменавам че за да върви гладко работния процес е нужно и другите да могат да изпълняват своята част от картинката. А за целта ти не бива да си разсейващ фактор. И предвид гореспоменатото условие - в повечето случаи не се толерират волности и отклонения. Толкоз.
Или въведено в прост пример - ако имаш 5 кила желязо по лицето си под формата на пиърсинг, игли, обеци и подобни и готината тениска, която описа преди малко ги сваляш преди да започнеш работа слагаш костюмчето, и като приключиш махаш костюмчето и пак си ги слагаш. Без въпроси и лигави истории.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes." Dr. Gregory House