Минус десет градуса е и не ми се ще да излизам поне в близките два часа...

Малко пак оплесках/заплетох нещата и както се пееше в песента "it seems I'll never get it right, it's just me"...

Омразата му е толкова смешна, детска, безсмислена и неоснована..Поне така мисля/изглежда. И точно това ме кара да се чувствам добре вече. Не мразя, колкото преди. Видях се отстрани и си теглих една майна. Мисля, че вече знам как да действам.

И все пак имам една много натрапчива мисъл....Да се нараня по един много красив начин. Ще ми хареса.

Един от най-великите писатели (от моя гледна точка, разбира се) е дресирал лъвове. Това също звучи много забавано.

Мислите ми нямат особена връзка помежду си и затова всяка е на отделен ред.

Чувствам се прекалено и необичайно празна. А, ако кажа, че по принцип е така и рядко е обратното ще ме замеряте с камъни на площада, ще ме обявите за социопат и ще ме изгорите на кладата (поне по принцип така става), така че повече нищо няма да казвам.

Трябва някой път да отида на психолог. Или да убия няколко рандом съученици. Същото е.

А, имаше една песен, която много ми хареса и когато я намерих не я слушах много и не ми е омръзнала и сега си я пуснах и е божествено.

Кур за вас.