Срамежливост

[distance]

Ааа, ще се гръмна вече :@ Някой ако е имал такъв проблем, как се избавихте??? Не мога да се държа отпуснато и тва е, все трябва да съм под някакво вътрешно напрежение. Какво да направя?

[saded]

Започни да пиеш... Няма нищо по-добро от една кана вино преди даскало...

[distance]

Остави тва вино, най-добре 100 грама водка. :Д
Не наистина, някой ако преди е бил от по-срамежливите, да ми каже как го е преодолял.

[BrainlessROCKBABY]

за да спреш да се държиш затворено се иска голяма доза психическо усилие д;
запиши се на нещо, в което се изисква да си важна част от цялото - някоя доброволческа организация например

[Glamour92]

приеми го като предизвикателство-всеки път ,когато усетиш как мисълта за дадено действие те кара да се сковаваш-продължавай и го направи,въпреки волята си.Отначало може да се чувстваш странно и да ти е некомфортно,може и да се поизложиш веднъж-дваж,но с опита всичко ще си дойде на мястото.Аз на младини се срамувах много-после си харесах един момък от съседния клас-много исках да се сближим и постепенно,преследвайки него се отворих за света и като видях,че не е страшно ,престанах да се крия от другите и от себе си...някак си от само себе си се случи

[thelover3]

Еми просто да не ти пука толкова. Отпусни се. Не е толкова трудно. Преди и аз бях така. Беше ме много срам и не можех да се отпусна, ама с времето се промених. Просто започни да се отпускаш и да не ти пука толкова. С времето ще свикнеш и няма да ти е толкова трудно.

[qkakukla2]

Ааа, ще се гръмна вече :@ Някой ако е имал такъв проблем, как се избавихте??? Не мога да се държа отпуснато и тва е, все трябва да съм под някакво вътрешно напрежение. Какво да направя?

Виж ся говориш си свободно, но внимавай да не изръсиш някаква глупост и после още повече да те е срам. Изказвай си своето мнение, как мислиш по въпроса, опитвай се да се сбижиш и впишеш в компанията. Ако си момче и си МНОГО срамежлив се вземай в ръце, че после на нищо няма да приличаш!!

[PainMonopoly]

Цял живот се боря с това и не мога да кажа, че съм се преборил все още. Не съм сигурен дори, че е възможно човек да стане от срамежлив общителен. Това си е просто личностна характеристика. Можеш обаче да се научиш да живееш с нея така че да не ти създава дискомфорт.

Лично при мен беше така, че майка ми постоянно ми смазваше самочувствието за това, че съм срамежлив, а не ултрасоциален като нея, което докато бях тийн имаше катастрофални последствия. Екстровертите имат навика да са жестоки в това отношение понякога. Комбинацията от ниско самочувствие и срамежливост вече е проблемна. Когато е налице, когато говориш с непознати, през цялото време мислиш какво ще кажеш и как изглеждаш отстрани, при което ставаш неспокоен, нервен и външно изглеждаш ужасно, все едно си видял призрак и си си глътнал граматиката.

Обаче в това да си срамежлив няма нито нещо лошо, нито нещо неморално, въпреки че ти вероятно го възприемаш като ужасно. Нормалните хора го възприемат като неутрална черта. За теб е много важно да проумееш това и да не го забравяш никога. Ако се справиш с ефекта върху самочувствието ти, ще си си решил/а половината проблем, а за другата половина просто няма да ти пука, с което всичко ще е наред.

[mariqanastasova]

Ааа, ще се гръмна вече :@ Някой ако е имал такъв проблем, как се избавихте??? Не мога да се държа отпуснато и тва е, все трябва да съм под някакво вътрешно напрежение. Какво да направя?

И аз съм така.....и може би така ще си остана(срамежлива).....

[sashunkaa]

Преди няколко месеца и аз бях така навсякъде и пред всекиго-срамежлива!Но се случи нещо-един ден разбрах че най-известното момче в училище ме харесва и това нашумя на всякъде..и тогава всички ми станах „големи приятели„ поне така си мислеха и това до някаква степен ми повдигна самочуствието и аз не знам защо..но извън училище си оставам същата срамежливка КАКВО ДА ПРАВЯ?!ДА ГО ПРЕВЪЗМОГНА ЛИ ИЛИ?!!?

[qkakukla2]

Обаче в това да си срамежлив няма нито нещо лошо, нито нещо неморално, въпреки че ти вероятно го възприемаш като ужасно. Нормалните хора го възприемат като неутрална черта. За теб е много важно да проумееш това и да не го забравяш никога. Ако се справиш с ефекта върху самочувствието ти, ще си си решил/а половината проблем, а за другата половина просто няма да ти пука, с което всичко ще е наред.

Да, хубаво е да си срамежлив, но умерено.

Има такива (поне аз познавам доста), които ги е срам и едно "здрасти" да кажат на приятел от детсвото. Най-много ме отвращава в срамежливковците е че те нямат собствено мнение и се подлагат на маниполации и подигравки и не правят нищо.

[vessy99]

И аз съм адски срамежлива!!! Постоянно съм в напрежение за нещо!! И аз не знам как да се избавя от това!! Бих ти помогнала ама незнам как!!