Напълно съгласна съм с авторката. Аз споделям на майка си за нещата,които се случват с мен.Говорила съм на майка си и за приятеля ми.Още от самото начало й разказвам какво се случва,защото според мен майката е най-добрата приятелка,която едно момиче може да има,защото тя е единственото същество(ок,имаме и баби и лели и сестри,но все пак...) на света,което не ни завижда и не ни мисли лошото(което е често срещано при приятелските отношения).Освен това е на 3 пъти на моите години и има доста опит,повече от на приятелките ми и й имам голямо доверие.А с баща ми обичам да си говоря за момчета кой разбира момчешката психика по-добре от едно порастнало момче ?! Но все пак,наистина си зависи от родителите.Имам приятелки,чийто майки им се карат,че на 17 години си слагат молив за очи и не ги пускат да излизат с токчета и да ходят по купони,камо ли да си говорят с тях и да им дават съвети.Според мен родителите са нещо важно и те трябва да участват в нашия живот,но разбира се всеки има право на малко лично пространство.