Къде са свестните момчета???

[Cold_Tearsss]

Ко ви пука , нали 21 декемри ще си ходим

То че ще си ходим, ще си ходим, но не е ясно кога. Някой може и по-рано.

[loveca777]

Ши ходим на ски приз зимната ваканция - ти какво си помисли ?

[Glamour92]

Не може ли да си оптимистичен фаталист?

Също така може ли да си интровертен, да се осамотяваш с мислите си, но да не се вглеждаш в своите грешки, а само да търсиш мястото си в околния свят? Или да си екстроверт, да търсиш постоянен контакт, но прекалено много да те вълнува как ще се държиш, за да отговаряш на чуждите очаквания?

А какво точно разбираш под "оптимистичен фаталист"?

Интровертите живеят преди всичко в собственият си свят-ако стане някой фал,предполагам първо ще потърсят вината в себе си.Ако пък нямат навика да се вглеждат в собствените си грешки,значи не са никакви интроверти-по-скоро или някакъв преходен тип,или пък скрити екстроверти,страхуващи се и непознаващи света наоколо.

Екстровертите пък са с внимание насочено навън-мнението на околните малко или много ги интересува.Може и да не търсят одобрение на всяка цена,но не им е безразлично в каква посока се влияят обществените настроения спрямо техните постъпки.Не всеки екстроверт обаче съгласува стъпките си със тълпата-това го правят единствено онези,които не са опознали собствените си предпочитания или не са достатъчно зрели,за да знаят,че самите те трябва да диктуват живота си(независмо колко и как ги грее чуждото мнение)

[Glamour92]

Макар че като се замисля това,което написах не отговаря на въпроса "Защо някои търсят вина у себе си,а други-в околните". Не ми се вярва само интровертите да са склонни към самообвинение,а това че екстровертът насочва цялата си енергия навън,не значи,че и обвиненията му ще падната във външна посока...

[Cold_Tearsss]

Ши ходим на ски приз зимната ваканция - ти какво си помисли ?

Хахах на ударен се правиш.

[Chacho]

Макар че като се замисля това,което написах не отговаря на въпроса "Защо някои търсят вина у себе си,а други-в околните". Не ми се вярва само интровертите да са склонни към самообвинение,а това че екстровертът насочва цялата си енергия навън,не значи,че и обвиненията му ще падната във външна посока...

Можем ли да кажем, че едни хора се опитват прекалено много сами да разрешат проблема, а други се опитват да избягат от тях? Въпросът ми е по-скоро, защо едните са по-борбени, а други се предават? Кой е източникът на мотивация?

[Cold_Tearsss]

Факторите са много. Като се започне от самия човек и се стигне до случките, който е преживял.

[SpiritInBlack]

Истината е , че всички сме глупаци през даден момент от живота си.Няма да чета 11 страници , но съм сигурен , че са ти го казали.Колкото по-добре изглеждащ си , толкова си по-арогантен и от това естествено следва , че не е типът момче , което искаш.Заговори някой скромноизглеждащ на улицата.

[Chacho]

Ок, моето становище е, че ако човек види, че може да се бори, тогава се бори. Някъде даже бях чел, че е изключително важно на малко дете да му покажеш, че фрустрациите имат край, за да не изпада в депресии. Също така, според мен два вида житейски ситуации те променят в тази насока:
-Да видиш, че другите се справят сами. Разбираш, че и ти можеш.
-Да се изправяш пред различни предизвикателства, за да намериш мотивация да се бориш и с непонятното.

Ако горе-долу сте съгласни, то вероятно много зависи от възпитанието на детето. Трябва някой да му покаже, че то може. Късно ли е да се научиш на по-зряла възраст да си борбен?

[Glamour92]

Можем ли да кажем, че едни хора се опитват прекалено много сами да разрешат проблема, а други се опитват да избягат от тях? Въпросът ми е по-скоро, защо едните са по-борбени, а други се предават? Кой е източникът на мотивация?

В общия случай можем.Има хора,според които "ако искаш качествено свършена работа,свърши си я сам".Някои от тях смятат,че щом проблемът е лично техен,значи те самите са хората,които е редно да го разрешат.Или са уверени повече в собствените си възможности,отколкото в нечии чужди...Или пък им е съвестно да товарят багажа си на гърба на някой друг.Или просто искат да докажат на останалите ,че са способни,силни и годни за лидери хора.А може би се опитват да докажат това на себе си? Причини много.Мотивите също могат да са разнообразни-увереност в себе си,която искат да покажат по всякакъв начин,вкл чрез решаване на "болни" ситуации,жажда за опит и желание за развитие-в този случай те няма как да се убедени,че ще се справят,но са наясно,че дори да се провалят,ще си извлекат ценни изводи,друго-борбени,за да предизвикат нечие внимание...или пък верижна реакция(тоест нещо като мотиватори-мотивът пак е чуждото мнение-те ще се стремят да дадат пример)

Други пък се отказват лесно,да.Защо? Защото не са достатъчно заинтересовани-дали проблемът ще се разреши или ще си остане все така заплетен-тях това не ги засяга особено,дори да са въвлечени.Или пък знаят,че има кой да ги подпира-ще се откажат,защото знаят,че ще дойде някой друг по-борбен и милосърден и ще им развърже възела,без те самите да си мръднат пръста-е,тогава защо им е да се правят на герои при положение,че може да стане по лесния начин(мислят си те) .Може също да смятат,че няма как да се справят-причини за такава самооценка много(оскъден опит,комплекс за малоценност,депресия,болес т...) При по-апатичните натури липсата на мотивация пак може да се дължи на много неща.

Ако гледаме в най-общ план това дали ще предпочетеш да се биеш сам за каузата си,дори да е трудна/обречена,си е до характер(при изграждането на който играят роля много фактори-темперамент,възпитание,жит ейски опит и т.н).
И до това доколко проблемът за разрешаване засяга разрешаващият го.Ако поначало имаш широк кръгозор,интересуваш се от много неща и си склонен да разплиташ случаи в най-различни области и цели,то ти определено ще си по-амбициран да се бориш,отколкото някой с малко интереси(в сферите на които при всички случаи ще се очертават по-малко поводи за "борба")

[djipsito]

Късно ли е да се научиш на по-зряла възраст да си борбен?

Не. Някои като ги помачкат се взимат в ръце.
Колкото до първия ти въпрос, по-лесно е другите да са в грешка/виновни/лоши/тъпи.. "Ние сме НАЙ сеш'се"

[Glamour92]

Не е късно...както казах понякога нежеланието да се бориш иде оттам,че има кой да ти разрешава проблемите.Когато си по-възрастен и вече няма на кого да разчиташ,щеш не щеш,се бориш...Ако си заинтересован...И ако не намериш гръб,на който да паразитираш.
Ако пък си бил неуверен,с течение на живота,борейки се по неволя като видиш,че все пак имаш определени способности,започваш да се бориш и с желание и увереност.

Животът учи.

[Chacho]

Мхм, харесва ми посоката на мислене. Моето становище се препокрива общо взето с това на Glamour. Да го напаснем на един често срещан казус от раздела:

Харесвам един симпатичен човек, но нямам смелост да го заговоря, защото ме е страх от провала.

Понеже често даваме съвет, просто да го направи, струва си, нищо не губи, прочее, но страхът не изчезва и малко ще последват съвета. Абстрахирайте нещо, което сте чели по въпроса и да се опитаме на база на казаното по-горе да бръкнем в характера. Очевидно човека се предава, как да го накараш да се бори?

[Glamour92]

Абстрахирайте нещо, което сте чели по въпроса и да се опитаме на база на казаното по-горе да бръкнем в характера. Очевидно човека се предава, как да го накараш да се бори?

Така-имаме един не особено зрял и опитен индивид,който отказва да се бори,поради страх от провал.
Бихме могли да го накараме да се поразмърда,ако го накараме да проумее доколко е значима целта му-в случая сближаване с момичето/момчето.Когато везната натежи в полза на целта,страхът няма да изчезне,но би могъл да бъде пренебрегнат,особено ако индивидът е по-авантюристично настроен...или ако има поне минимална убеденост,че би могъл да спечели.

Друг вариант-да го накараме да си представи най-лошия сценарий в случая и да си го изживее мислено.Тогава той ще е подготвен.Има ли достатъчно богато въображение(или опит от минали провали),ще знае,че не е толкова страшно и дори да се случи,не е фатално.Ще му напомним,че все пак фалът не е единствената опция-така той ще има поглед върху 2 възможни сценария,ще се чувства по-подготвен,неизвестността ще е частично разсеяна и ще е по-свободен да действа.

Още нещо-караме го да погледне в перспектива-ако никога досега не се е провалял,но поради някаква причина това все пак се случи,фалът ще има ли значение след 1 седмица? А след година? След 10? Когато си даде сметка колко е дребнав страхът му,би му било по-лесно да го превъзмогне...

При някои пък действа чуждият пример-казваме му еди-кой си опита и затова успя,еди-кой си се провали ен брой пъти,затова накрая спечели.

С една дума-опитваме се да го откопчим от представите му за бъдещето,като нещо мъгляво и изпълнено с неизвестност.Запознаваме го отблизо със страхът му,за да го огледа и да не го хиперболизира после.Да,така няма да го премахнем,но ще го омаловажим.Представяме му и другата страна-евентуалния успех.И накрая му напомняме,че бездействието е равно на провал.Тоест най-големият му страх-от неуспеха ще се сбъдне на 100% ако си седи и не предприема нищо.Ако въпросният индивид се замисли,ще се сети,че му е по-изгодно да се бори-тъй като там поне има някакъв шанс да постигне това,което иска.

[DisappointedDreamer]

Ако горе-долу сте съгласни, то вероятно много зависи от възпитанието на детето. Трябва някой да му покаже, че то може. Късно ли е да се научиш на по-зряла възраст да си борбен?

Възпитание, да. Но не опира до това родителите на детето да му кажат, че то може. По скоро го тласкат и поставят в ситуация, където детето само трябва да се оправя. Тогава, искаш не искаш трябва да си борбен, за да успееш. На всеки се случва, когато е принуден да свърши нещо, когато животът от изневиделица го застигне и каже "ти си наред", когато невидим крак тe спъне.

[Chacho]

Според мен проблемът е, че в мислите си успява, а в действията не и действията го убеждават, че не може да се справи. Моето предложение е да подходи към по-големия проблем с решаването на по-малки. Има проблем със заговарянето, има проблем с показността на чувства и най-вече, проблемът, че има един единствен шанс. Може да се провали и това ще означава, че после трябва да търси нов човек, което не е толкова лошо, но не иска да жертва конкретното момиче за опит.

Нека застане, сам, вкъщи и на глас да разиграе ситуацията. Да разиграе ситуацията на живо, без да има слушатели. Може да усети къде са му проблемите, но предизвикателството е много по-леко, защото, ако не се представи добре, не губи нищо, автоматично има втори шанс. След определен брой разигравания ще започне да му харесва как се справя. Тогава може да премине към предизвикателството да си представя възможни отговори и да продължи хипотетични разговори. Когато си в мислите си, пренебрегваш много свои аспекти, а дори да се отърсиш от излишните жестове е постижение. Така трупа минимални успехи един след друг. Следваща стъпка е да разговаря с други хора, които не са значими за него, пред които да си тества уменията. С непознати за по-повърхностни разговори, например колко е часа, а с познати - за по-дълбоки. Накрая ще има известна увереност, че може да се справя и дори да не е напълно сигурен, ще е по-уверен, защото знае, че някои неща ги умее и наистина има шанс.

[Chacho]

Възпитание, да. Но не опира до това родителите на детето да му кажат, че то може. По скоро го тласкат и поставят в ситуация, където детето само трябва да се оправя. Тогава, искаш не искаш трябва да си борбен, за да успееш. На всеки се случва, когато е принуден да свърши нещо, когато животът от изневиделица го застигне и каже "ти си наред", когато невидим крак тe спъне.

О, да, не съм твърдял обратното. Виж, по-горе написах цитата, че трябва да му се изгради представата, че фрустациите имат край. Тоест, трябва да го извадиш от зоната на комфорт и да му помогнеш да се адаптира.

[DisappointedDreamer]

Да, видях го. Съгласна съм.

[Chacho]

Един готин пример, който Wosh преди време беше дал е с телефонните разговори. Като те го е срам да говори детето, връчи му слушалката.

[Glamour92]

Бтв,пак за проблемите на средностатистическия тийн:
По някакъв начин и трябва да го убедим,че обектът на интересът му е земно същество,като него-не е някакъв идол,невиждан,който при първата погрешна стъпка няма и да иска да чуе за автора на потенциалната тема.
Забелязах,че страхът им от провал доста често идва и оттам-че идеализират другия.Той е бленуван,съвършен,неприкос новен,перфектен-аз не съм,следователно шанса да хареса простосмъртен като мен е минимален.Това го виждам дори у хора,с изградено уж самочувствие и опит.Нереални представи-най-често,заради това,че непознавайки желаният човек,те му придават несъществуващи качества,преувеличават съществуващите и игнорират възможността за несъвършенства,като по тоя начин си оформят в съзнанието една свята и исполинска фигура,с нищо наподобяваща нормален човек-е,как да не се стреснеш от нещо подобно?

Тъй че и това е важно-да погледнат на отсрещния като жив човек,да проумеят,че той е такъв-а по какъв начин ще стане това-пак има вариации.

[Chacho]

Е, да, разбира се. Която и книга за свалки да хванеш, подходът е този - да реши проблема с чувството за малоценност спрямо човека, който харесваш. Обикновено ти предлагат да си внушиш, че ти самия си свръх готин, че нямаш нужда от другите и сам си си добре, да го демонстрираш това. В по-свестните книжки те карат да подплатиш напомпаното самочувствие и да си запазиш човечността, зависи на какъв материал ще попаднеш.

Не на всеки му допада идеята да чете такава литература, повечето хора искат да останат с убеждението, че взаимоотношенията са естествени и не се водят по определени правила. Съвсем разбираемо. Пък и по мои наблюдения, хората получават изкривено разбиране за нещата и си вадят грешните изводи, накрая стават два пъти по-комплексирани от преди.

Според мен представата, че човека срещу теб не е толкова специален и, че трябва да имаш самочувствие, може да се изгради бързо и непринудено чрез редовно общуване. Ако човекът заобича да контактува, ще има достатъчно материал да анализира и достатъчно чужди гледни точки, които да съпоставя със своя мироглед. Въпросът е да му се избие черногледата нагласа.

[musicinmyveins]

иииииииииии един мармот завиваше станиола в шоколад......

[Chacho]

Хаха, тая реплика ми е на върха на езика от 1 час. Тъкмо мислех да я пусна в спорт и здраве.

[toad]

Обикновено ти предлагат да си внушиш, че ти самия си свръх готин, че нямаш нужда от другите и сам си си добре, да го демонстрираш това. В по-свестните книжки те карат да подплатиш напомпаното самочувствие и да си запазиш човечността, зависи на какъв материал ще попаднеш.

Резултатът от първият вариант е неестествено жалък в повечето случаи.

[Chacho]

То и във втория вариант хората пропускат момента със себеусъвършенстването. Още си пазя една такава книга на един български автор като настолна заради съветите към личността, които ти разчупват мирогледа. Много е жалко колко му осраха форума, те редовните там се отказаха да пишат даже. Сега излизат идиотщини като pick-up project и потребителите може да не знаят един български автор, едно рок парче и въобще да не разговарят с теб за нещо смислено, ама питай ги кво е DHV, kiss close, LMR, LTR и т.н. и с часове ще ти говорят. Не е важното да кажат нещо смислено, важното е да го кажат със самочувствие и добър език на тялото, за да са алфа-мъжкари. Все пак не е лесно да си напъваш мозъка да мисли, ако може с по-малко акъл е най-добре.