Харесах си постовете на w0sh и umri.
Т'ва Ви е проблемът на 90% от писалите в тая тема - олицетворявате се с разни герои от филми и книги, идеализирате човешките отношения и после, когато реалността ви шибне с мокър парцал, оставате шокирани и вместо да се осъзнаете, започвате още по-усилено да си живеете в собствения свят, подобно на щрауса, който си тика главата в пясъка при опасност. Все сте изключение, винаги сте си окей, все сте прекрасни, красиви, благородни и умни, и единственият ви недостатък е, че все не случвате на човек. Все мрънкате, братче, като сърдити свекърви, все изисквате, все претенции и капризи - 'ма да бъдел еди-колко-си висок, с еди-кви-си-очи, да се държал еди-как-си и да правел еди-кво-си... Започнете да живеете, да бъдете, да усещате и оставете другите също да живеят, да бъдат, да усещат и да ви обичат, както могат, а не както вие го изисквате, 'щото цялата магия и спонтанност, съпътстваща живота въобще се губи.

И да, "стара мома" не е семейно положение, а състояние на духа. Тъжно е на тия години да не усещате наслада от живота и да го раздавате така меланхолично.