Не може ли да си оптимистичен фаталист?

Също така може ли да си интровертен, да се осамотяваш с мислите си, но да не се вглеждаш в своите грешки, а само да търсиш мястото си в околния свят? Или да си екстроверт, да търсиш постоянен контакт, но прекалено много да те вълнува как ще се държиш, за да отговаряш на чуждите очаквания?


До егоизма, не е ли егоистично да се фокусираш върху себе си и да игнорираш участието на другите в проблема?