Самотник

[AlexP]

Ами понеже не знам точно в кой раздел да пусна тази тема ще я постна тук.Така на кратко аз съм 15 годишен син на бивш затворник и с детство преминало в непрестанни скандали и местения в различни жилища,викания на полиция вкъщи за да не стане някой сериозен бой над майка ми ако аз не съм бил там,така това го написах не случайно ами защото в момента може би точно това е причината да се чувствам самотен или някак си "изритан" от света,нямам много приятели,не съм и много контактен , а искам да е обратното , но просто нещо в мен ме подтиска дори за най - малкото - чата с някое непознато момиче,просто не знам как да започна или нещо от тоя сорт.Дайте ми някакви насоки/препоръки как да оправя този проблем.Просто не обичам да занимавам хората с проблемите си , но понеже тук е анонимно реших да го споделя с Вас.Благодаря ви!

[devstven]

опитай се да бъдеш по контактен е моят съвет.

[Ares]

Всичко се дължи на факта, че си преживял ужасни неща, които като нищо са способни да увредят една детска психика. Така че, с оглед на преживяното, никак не е необичайно в момента да си затворен и несоциален. Ако имаш възможност, консултирай се с психолог, ще ти помогне да не живееш с лошите спомени и да продължиш напред като нормален човек. Ако нямаш такава възможност- времето лекува !!! Но при всички случаи, най-важното е вече покрай теб да не се случват подобни травмиращи неща. Друго не мога да те съветвам, тъй като аз самият не съм достатъчно компетентен, не се срамувай да потърсиш помощта на психолог. Бъди силен !!!

[AlexP]

Мина доста време от тези случки така че вече не е толкова гадно,но и те в момента адски много ми помагат да мисля като по - зрял човек,но просто не съм толкова контактен.Не съм за психолог,тези неща просто ме направиха по - силен психически макар че бих предпочел изобщо да не се бяха случвали,ама съдба никой не си избира родителите.Ще се опитам да съм по - отворен към хората,би трябвало да се получи

[SisiStrange]

Според мен просто не си свикнал да се доверяваш на хората и подхождаш с подозрение към тях, което е по-скоро полезно, отколкото недостатък. Опитай да не е така поне в началото и се опитай да се сближаваш с тях. Не е нужно да се насилваш на нещо. Не е казано, че задължително ти трябва огромна сговорна дружина. В днешно време стига да имаш 2-3ма човека, на които наистина можеш да разчиташ.

[toad]

Съдбата е кучка с някои хора . Не мисля , че съвети на разни непознати тийнове тук ще ти помогнат . Единствено ти ще намериш решението , днес , утре след 2 ,5 или 10г.

[dpersi]

Ами аз мисля ,че трябва да станеш по-контактен с хората.Точно така като теб ,аз бях много самотна и затворена в себе си.Нямах приятели и не обичах да излизам навън.Седях си вкъщи да чета или да рисувам.И един ден едно момиче ме извика навън и почнах да се събирам и с други деца.Така де ,това момиче сега ми е най-добрата приятелка и съм и благодарна.Ти трябва да намериш човек ,който да ти покаже хубавите неща от живота ,трябва да свикнеш да си част от някой или нещо и да помагаш ,да споделяш с друг.Разбира се трябва да загърбиш и миналото ,защото по-важно е какво ще се случи в бъдеще.Само че не чакай те да те намерят ,а тръгни ти да ги търсиш.Не е казано ,че трябва да са много - 1 или 2 ,ама да са хора на който наистина да разчиташ. УСПЕХ !!!

[darinnkaa]

Всичко се дължи на факта, че си преживял ужасни неща, които като нищо са способни да увредят една детска психика. Така че, с оглед на преживяното, никак не е необичайно в момента да си затворен и несоциален. Ако имаш възможност, консултирай се с психолог, ще ти помогне да не живееш с лошите спомени и да продължиш напред като нормален човек. Ако нямаш такава възможност- времето лекува !!! Но при всички случаи, най-важното е вече покрай теб да не се случват подобни травмиращи неща. Друго не мога да те съветвам, тъй като аз самият не съм достатъчно компетентен, не се срамувай да потърсиш помощта на психолог. Бъди силен !!!

+1 ^^ Подкрепям