Хладна нежност

[martin4eto0o]

I

Всичко започна в онзи гаден ден, когато бях много ядосана на приятелите ми и реших да се разсея с нещо сладко. Както обикновенно в магазина имаше бързащи за вкъщи хора, които отминах без да загледам. Търсейки това за което бях отишла обикалях покрай рафтовете и забелязах, че в супермаркета имаше ново момче, което явно беше на работа от скоро. Той беше повече от перфектен, висок, красив и как само подреждаше шоколадите с тези уникални ръце и изпъкващи мускулчета при всяко негово движение, но изглеждаше и малко ядосан. Стоях и се наслаждавах на това уникално момче, до момента в който той се обърна към мен и ме погледна. Искаше ми се да се усмихна или да му кажа здравей, но не посмях, обърнах се взех първото нещо, попаднало в ръката ми и си тръгнах. На другия ден отново се върнах в магазина с надеждата да го видя отново но може би не беше на работа.Точно когато мислех да си тръгвам той се появи, тръгна на някъде, но ме видя.Усмихна се и бавно се приближаваше към мен.Помислих си, че ми се привижда или сънувам, но не той наистина идваше. Виждах очарователната му усмивка все по-близо и все повече изтръпвах. Застана до мен погледна ме със странно сините си очи усмихна се и каза:
- Няма ли да излезем на среща вече или ще продължаваме да се наблюдаваме?
Въпреки че беше малко нахално от негова страна аз онемях .Исках да скоча и да го прегърна,да му кажа, че точно това съм чакала - да ме попита, но просто отговорих:
- Ще излезем.
Бях адски щастлива .Усетих как краката ми започват да треперят.Тогава той взе един шоколад и ми го подаде. В момента,в който го взех погледнах отново в красивите му очи, които всякаш ме омагьосваха и той каза:
- Довечера в 19:00 ще те чакам в парка.
Не очаквах да е толкова бързо, мислех си че ще каже другата седмица и след това ще забрави, че изобщо сме говорили, но той каза „довечера”.. това ме изпрати на седмото небе. Още по щастлива му отговорих, че ще бъда там и тръгнах към вкъщи. Прибрах се, чудейки се това истина ли беше или сънувам, но сто процента беше истина. Обърнах целия гардероб на горе с краката. Обличах едно, събличах другото и не можех да избера с кое да отида. Времето минаваше бързо аз все повече се бавех. Когато най-накрая избрах дрехите, започнах да се чудя какво да правя с косата си. Дойде време да излизам.Тръгнах забързано към парка, а стомахът ми се свиваше все повече със всяка крачка

[martin4eto0o]

Хладна нежност

... Наближих парка и го видях .Той наистина бе там и ме чакаше. Беше по-красив от всеки друг път,в който го бях виждала в магазина Облегнат на едно дърво с ръце прибрани в джобовете на дънките му които го караха да изглежда страхотно и тази опъната по него фланелка. Поех дълбоко въздух и тръгнах към него. Вървях и постепенно скъсявах разстоянието. Той ме видя и тръгна към мен.Приближи се, погледна ме и преди да се усетя ме прегърна. Усетих аромата на парфюма и топлината на тялото му,които ме накараха да настръхна. Наведе главата си до ухото ми и леко прошепна:
- Изглеждаш страхотно.
Прегърнах го по-силно и разтапяща се от цялото това удоволствие му казах:
- Благодаря ти.
Когато ме пусна подаде ръката си и каза:
- Между другото аз съм Николай приятно ми е.
Хванах голямата му ръка и казах:
- Между другото аз съм Мария.
Усмихна се раздалечи пръстите си и ги мушна между моите стиснах леко ръката му и тръгнахме. Усмихна се раздалечи пръстите си и ги мушна между моите.Стиснах леко ръката му и тръгнахме. Разхождахме се, разказвахме за любимите си неща и занимания докато не стигнахме при хладилник със сладолед той ме погледна и попита:
- Какъв сладолед обичаш?
Не се замислих много и отговорих:
- Шоколадов.
- И аз ще си взема такъв. – каза той и взе двата сладоледа.
Отвори единя,и точно когато си помислих че ще го захапе той ми го подаде. Зарадвах се на постъпката му и тръгнах да го взема,но той го дръпна. Помислих си,че се бъзика и в този момент палавия Ники каза:
- Аз ще ти го давам.
- Нищо ми няма на ръцете. – казах през усмивка
- Нека те поглезя малко. – каза мило той и пак доближи сладоледа към мен.
Гризнах леко,гледайки го в очите и забелязах как гледката му хареса. Взех клечицата в ръка,за да може и той да пробва своя сладолед. Озовахме се на една детска.Площадка погледнах люлките а после погледнах и него. Той забеляза,че искам да отидем там,засмя се,хвана ръката ми и отидохме. Седнахме и леко се залюляхме. Не изглждаше да му е толкова забавно и преди да му кажа да ходим на друго място той започна по-силно да се люлее и да се радва като малко дете. Минаваха други хора гледаха ни как се смеем и си изкарваме добре,а аз не можех да повярвам,че това се случва. Тръгнахме си от люлките.Хвана пак ръката ми и вървяхме бавно. Казах му,че е време да се прибирам.По физиономията му личеше,че не иска да ме оставя,но се налагаше. Когато стигнахме пред блока ми погледнахме се и сложи ръцете си на изчервените ми бузи и бавно приближи лицето си до моето,но не спираше да гледа в очите ми. Усетих дъха му близо до устните ми и видях как затвори очите си, затворих и моите и усетих топлите му устни да се допират до моите. Усетих уникалните пеперуди в стомаха,за които до сега мислех че са лъжа. Наслаждавах на този прекрасен момент,които исках да продължава вечно. Отдръпна се леко,но не прекалено и прошепна:
- Изкарах си много хубаво днес с теб.
- Аз също – отговорих му с лек разтреперен глас.
Прегърнах го , той обви кръста ми с ръцете си и ме притисна към себе си. Можех да усетя как развълнувано биеше сърцето му. Не исках да го пускам, беше ми толкова хубаво. Но дойде време да тръгвам към апартамента си. Отдръпнах се леко той ме погледна усмихна се и поиска утре отново да се видим. Бях готова на всичко този прекрасен ден да се повтори още хиляди пъти. Разбрахме се след като свърши работа да се чакаме в парка. Прегърна ме целунахме се отново и като затръгвах хвана ръката ми и не искаше да я пуска. Отдалечавах се
по-мъничко и не свалях очи от красивото му лице и прекрасната усмивка. Пусна ръката ми и аз тръгнах към вкъщи той леко тръгна назад и не сваляше очи от мен. Подари ми още една усмивка с която завърши това страхотно преживяване.

[martin4eto0o]

Хладна нежност

II – От името на Николай


След като я изпратих се прибрах в огромния ми апартамент,който бях осигурил от допълнителната ми работа Не исках да става така но,тогава никой не ме попита. Мислех си че просто ще развозвам разни неща обаче онази нощ промени живота ми.
Бяха вързали някакъв,сложиха го в багажника и ми казаха да карам към някоя гора. Карах .Mинавах между дърветата и един от колегите ми каза да спра. Другите слязоха аз останах в колата с мисълта,че ще го оставят там и ще тръгваме. Но бях далече от истината. Те го ритаха, удряха, гледах в огледалото за задно виждане и имах чувството,че и мен ме удрят. По едно време явно се умориха да го ритат и единят ме викна. Помислих,че ми се причува и не мръднах от мястото си. Той извика по-силно, този път го чух добре. Слязох и бавно трърнах към тях. Погледнах човека.На земята от всякъде течеше кръв,едвам дишаше и с поглед се молеше някой по- бързо да го избави от мъките му. В леката светлина от далечните фарове видях как ми подават пистолет и чух единя да ми казва:
- Застреляй го!
Аз не знаех какво да кажа.Не исках да го правя,но имах ли друг избор. Взех пистолета, прицелих се и поех дълбоко дъх. Всичките ми вътрешности се обърнаха. Издишах бавно и натиснах спусъка. Щях да откача,но запазих самообладанието си. Ританият като футболна топка човек спря да се съпротивлява.Беше заковал очи в мен,което още повече караше всичко в мен да се свива. Качихме се в колата и тръгнах обратно към София. Оставих другите пред една от известните дискотеки,а аз тръгнах към вкъщи. Прибрах се,легнах на леглото и цяла нощ гледах в тавана,връщайки спомена случката.
Но сега въпроса беше как да й кажа и дали изобщо да й казвам за това нещо. Какво ли ще си помисли, ще ме намрази ли, не знам какво да направя. Ако някой ден разбере от друго място ще стане по-лошо. За това ще е по добре да й кажа аз по-рано ако реши да се отдръпне нищо няма да мога да направя а ще ми бъде толкова гадно ако не ме разбере. Тръгне ли си ще е по - леко за нея преди всичко да е станало толкова сериозно. Kакто обикалях с поглед стаята чух че някой звъни на вратата. Никого не чаках и по принцип рядко ми идват гости ако не ги поканя. Тръгнах бавно към вратата придържайки пистолета, отключих, отворих и какво да видя-момиче. Не я познавах,а тя ме гледаше доста особенно. Беше с някакво дълго яке което явно не й беше необходимо защото когато отворих тя просто го бутна от раменете си и остана по бельо. По цикламеният й сутиен, много високите токчета и по начина по който се съблече веднага разбрах каква е. Тя ме гледаше доста предизвикателно и си мислеше че на мен ще ми хареше,но нямаше представа колко много мразех подобни изпълнения. Направи балонче с дъвката си,което от след продължително надуване се спука, прибра остатъците и каза:
- Няма ли да ме поканиш?
- По добре е да си тръгваш. – казах през зъби.
- Не мога.Наели са ме да ти доставя удоволствие. – каза тя с някакъв лигав глас.
- Ще ми доставиш по-голямо удоволствие ако си вземеш якенцето и си тръгнеш. – вече усещах как започвам да се нервирам и нямаше да свърши добре.
- Сигурен ли си,че ще пропуснеш тази възможност?никоя няма да ти даде това, което аз мога.Ще искаш пак и пак действам пристрастяващо. – продължи тя с лигавия си глас,който опъваше все повече нервите ми.
Аз не издържах и започнах да викам:
- Ако не искаш да се пристрастяваш към лепило за протези си тръгвай и ако ме видиш някъде се пази по далече от мене!
Тя леко стаписана и разочарована от отговора ми се наведе взе якето си и по възможно най – бързия начин отиде пред ансансьора. Натисна копчето,но той беше толкова далече и не мислеше,че ще е добре да го чака.Започна бързо да слиза по стълбите. От бързане и от тези токчета изкриви кракът си и щеше да падне,но се задържа.Целия блок я разбра че слиза. Затворих вратата и пак отидох на широкото си водно легло и продължих да мисля за утрешната среща с това прекрасно същество,което съжалявам че ще забъркам във всичко това и може никога повече да не я видя.
От толкова нерви огладнях. Тръгнах към кухнята, извадих повечето неща от хладилника и реших да си направя сандвич. В момента преди да захапя огромния сандвич на вратата отново се позвъня. Днеска явно ми беше ден за досадници. Дръпнах най-големия нож от комплекта в шкафчето и тръгнах да отворя. В първия момент си помислих че онова нещо на високи токчета е направило голямата глупост да се върне. Когато отворих видях един от колегите. Мразех го ужасно този тип както и всички останали,но го поканих да влезе. Той се усмихваше нагло и оглеждаше целият ми апартамент. Погледнах го и попитах:
- Търсиш ли си нещо?
- Много си бърз бе пич. – отговори той с примитивната си наглост.
- За какво говориш,бе? – почудих се аз.
- Толкова бързо ли оправи мацката ? – попита той
- Коя мацка ? – продължавах аз с недоумление
- Стриптизьорката която пратих да ти оправи малко настроението – каза той и си взе от ядките на масата и докато дъвчеше продължаваше да ме гледа нагло и доволно.
Когато каза това имах чувството че ще откача и ще му забия ножа в гърлото. Но се сдържах някак си. Както държах ножа хванах го по-силно приближих се до него и замахнах. Видях как погледа му се смени и спя да дъвче. Засилих ръката си и забих ножа в масата точно пред неговата ръка. Когато ударих в масата,той погледна да види дали все още всички части са на мястото си. Аз не спирах да го гледам и в момента,в който и той се осмели да ме погледне му казах:
- Ако още един път си помислиш да направиш подобна глупост няма да бъде забит в масата.
Той гледаше учудено и каза:
- Спокойно бе човек,какво толкова?
- Ти опитай още един път и ще видиш какво толкова – казах още по-нервиран.
Продължавах да го гледам сериозно в очите а той се опитваше по всякакъв начин да не гледа в моите.
- Аз по добре да си тръгвам,че имам работа – каза той и се отправи бързо към вратата.

[martin4eto0o]

Хладна нежност



III - От името на Мария


Мина много време.Излизахме, разхождахме се,държеше се много добре с мен . Но нещо не беше както трябва. Всички момчета гледат как по – бързо да те заведат в тях и да те вкарат в леглото си. А той някак си не смееше. Когато заговорехме нещо той се опитваше да се измъква и да не говорим за домовете си. Излязохме на поредната си среща, ходихме на кафе разхождахме се, разговаряхме за различни неща,но по едно време ми стана студено. Той усети, че треперя и ми наметна суитчърът си който носеше в ръка. Когато го облякох усетих страхотния аромат на всякъде по себе си. Стана време да се прибирам и тръгнахме към нас,за да ме изпрати. Седяхме си гушнати пред блока и се целувахме. Обичах този момент от срещите ни, усещах как не иска да си тръгвам и ако можеше щяхме да седим така цял живот. Но тръгнах към вкъщи. Обърна се и той си тръгна. Докато чаках ансаньора да слезе до първия етаж осъзнах,че си забрави горнището. Опитах се да го настигна,но беше твърде далеч и реших,че просто ще го проследя. Не осъзнавах защо го правя.Можех да му го върна и утре,но не се спрях и продължих да вървя след него. Наблюдавах го как вървеше и разглеждаше, как съмнително се оглеждаше на моменти, как момичетата жадно го заглеждаха,но той пропускаше да ги забележи. Вървях след него около петнадесет минути. Влезе във един вход,който бавно приближих и видях как се качи в ансансьора. Качих се по стълбите и се загледах на кой етаж ще се спре. Спря на седмия етаж. Повиках отново ансансьора и се качих. Докато се изкачвах на горе се чудех какво правя. Какво ще му кажа и какво ли ще си помисли той. Та аз го следя. Стигнах и се чудех дали да сляза или да се връщам бързо на долу. Е слязох пред мен имаше четири врати. Коя ли е неговата. Почти всички бяха някак си обикновенни,но имаше една по специална, по различна от останалите. Не знам защо но точно към нея тръгнах и звъннах на звънеца. В момента в който натиснах копчето нещо в мен ме накара да си тръгна когато се обърнах и забързах да сляза на долу вратата се отвори. Обърнах се леко с надеждата да не е неговата врата и да кажа,че съм сбъркала. Обаче беше той. Гледаше ме доста странно. Всякаш се питаше какво по дяволите правя там. Обърнах се цялата и се усмихнах някак си виновно и гузно. Той продължаваше да ме гледа по същия начин. Не издържах и казах:
- Забрави си суитчъра – съблякох го приближавайки се към него и му го подадох.
Той погледна в мен погледна в ръката ми и все така объркан каза:
- Не трябваше да идваш.
- Проблем ли има? – попитах объркана.
- Щеше утре да ми го дадеш като се видиме – продължи той сериозно.
Гледах го и не можех да си обясня какво му става. Преди малко беше толкова щастлив и не можеше да ме пусне, а сега ме гледа все едно съм призрак или нещо по-страшно.
- Какво има ? – попитах.
- Не трябваше да идваш. – повтори той отново.
Вече започваше да ме ядосва.
- Какъв ти в проблема?До преди малко нищо ти нямаше,сега не ме ли познаваш ? – развиках се бясна.
- Спри да викаш не е толкова просто колкото си мислиш. - каза той с по-тих глас от моя.
- Тогава ми обясни защо ме гледаш като уплашен и повтаряш едно и също. Какво толкова че съм дошла да ти върна дрехата – продължих да викам.
Той ме хвана за ръката и ме издърпа на вътре. Когато влязох останах без думи. Вътре беше обзаведено по уникален начин и си личеше, че повечето неща бяха доста скъпички. Оглеждах се и се чудех как това скромно момче живее на това място. Той тръна пред мен и ме погледна един вид ме викаше да тръгна след него. Въврях си и се оглеждах все едно съм на екскурзия в друга държава. Стигнахме до просторно място с огромно легло,явно беше стаята му. Остави ме да седна на леглото,а той застана пред мен. Аз спрях да разглеждам и заковах сериозния си поглед в него. Усети,че съм нервирана. Пое дъх и започна:
- Съжалявам,че се получи така. – каза и наведе главата си...

[martin4eto0o]

Хладна нежност



- Обясни ми какво става. – продължих нервирана.
Той се изправи и започна да ме целува. Започнах да се отпусках към леглото и той след мен. Усещах как ръката му бавно се спускаше по тялото ми и по същия нежен начин се връщаше и ме докосваше по лицето. Продължаваше да ме целува и да съблича горнището което ми даде. Движехме се в синхрон с водното легло. Но спря и ме погледна за момент. Усетих,че това е подходящото време да сваля фланелката му. Хванах крайчетата и я дръпнах. Той вдигна ръцете си,дръпнах я и я хвърлих на пода. Наведе се и продължи да ме целува. Почувствах някава топлина. Това бяха ръцете му,които пъхна под блузката ми.Леко хвана талията ми и бавно продължи на горе. Обхвана сутиена ми и тръгна към гърбът ми. Повдигнах се леко,за да може да го разкопчае,но в този момент той спря, изправи се и се отдръпна от мен. Не знаех какво става.
- Аз ли направих нещо ? – попитах объркана и уплашена.
- Не, не, не ти не си виновна аз съм виновен за всичко – каза той някак си разтревожен.
- Какво се е случило? Искаш ли да ми разкажеш ? - попитах аз загрижено.
Седнахме по на вътре в леглото и той започна:
- Няма да ти хареса това,което ще ти кажа,но по – добре да го разбереш по – рано.
- Притесняваш ме,говори направо. – казах и продължих да слушам.
- Занимавам се с много лоши неща... – каза той,но не го оставих да довърши.
- Знам с подреждане на консерви – пошегувах се аз.
- Ще ме оставиш ли да довърша? - попита той сериозно.
- Добре де извинявай – казах аз и млъкнах.
- Това което ще ти кажа е много сериозно и каквото и да става не трябва никой да разбира. Няма да ти хареса особенно и ще те разбера ако решиш да не се виждаме повече,но трябва да го знаеш. Започнах преди няколко месеца да превозвам наркотици и скоро се случи нещо по-лошо...
Когато каза това аз не знаех какво да кажа и да казвам ли изобщо нещо. Той каза „наркотици”. Как точно той ще се занимава с това. Добър е.не е като другите горили,които се занимават с това. Така наречените „мутри” с голите глави и дебелите накити по вратовете им. Докато всичките тези неща минаваха през главата ми той продължи:
- Накараха ме да убия човек. Не исках,но нямах друг избор. И щом един път се е започнало ще продължи. Тези хора не мислят,а направо действат или ще правя каквото ми кажат или бързо ще ме оставят в някоя гора с куршум в челото. Не знам дали ще продължим да се виждаме така както до сега, забелязвам,че започват да ме следят и не искам да ти се случи нещо заради мен. Ако изобщо решиш че ще продължаваме.
Аз определено останах без думи след цялата тази информация. Единственото,което можех да попитам беше защо е започнал да го прави, като знае какви ще са последиците а той само отговори:
За пари за какво може.
Този отговор ме потресе още толкова. Като на лента минаха всичките ни срещи как и за момент не съм забелязала,че нещо не е както трябва. Усетих как от очите ми започнаха да капят сълзи. Той подаде ръката си и ги избърса, но те не спираха. Седеше срещу мен и ме гледаше загрижено,а аз всякаш не можех да мръдна. Гаджето ми е убиец. Каква прекрасна новина. Даже и наркотици. Дали можеше да е по-лошо?Съмнявам се. Казах му, че става късно и трябва да се прибирам и тръгнах бързо към вратата. Той тръгна по мен и преди да отворя вратата ме попита дали ще ме види пак. Аз застанах с лице към врата без да се обръщам към него и сълзите ми започнаха все по- често да падат. Поех дълбоко дъх и излязох. Нямах време да чакам ансансьора и затичах по стълбите. Излязох на вън и имах чувството че нещо ме задушава.Опитвах се да си поема въздух,но не успявах. Затичах се към вкъщи. Бутах се в хората,нямах намерение да чакам светофарите да светят зелено и направо пресичах. На поредното пресичане само чух как силно титкане се приближаваше с бърза скорост към мен и чух как някой се развиква. Хората ме гледаха и се чудеха какво ли ми се е случило. Едва ли някой ще може да разбере на истина какво ми е в този момент. Но не слушах и не виждах нищо тичах на някъде и се надявах да е към вкъщи. След няколко минути безцелно обикаляне се озовах пред блока ми. Пред входа където толкова вечери ме изпращаше със хиляди целувки и нежни прегръдки. Където ме гледаше в очите и исках да продължава вечно. А сега стоя сама в тъмното на нашето място и повтарям всяка негова дума в ума си и не мога да повярвам,че наистина той ми каза такива неща.

[martin4eto0o]

Искате ли и продължението?

[slicky]

Заглавието го прочетох като хладна течност

[martin4eto0o]

... Няколко дни не излизах от нас. Нямах настроение за нищо. Липсваше ми страшно много. А той не се опита даже да ми се обади. Седях на земята сгъната на кълбо обикалях с поглед стаята и не знаех какво да правя. Постоянно си спомнях онази нощ когато разбрах толкова много неща, прекалено лоши неща,които ме изпращаха във някаква бездна,от която нямаше измъкване. Мислех си как искам да изтичам при него и да му кажа, че съм сънувала кошмар,в който ми е казал всичко това. Но осъзнавах, че не мога. Нещо все едно ме дърпаше към земята и не можех да се изправя и да отида при него. Но той защо не се опитва да направи нещо. Нищо ли не значат за него всичките ни хубави срещи, разходки и разговори. Може би нарочно го правеше за да не се занимавам с него. Да не би да пострадам и да се чувства виновен за това. Или му е било достатъчно цялото това изживяване и е решил да продължи напред с друга. А може и да убиваше поредната си жертва и да не мисли за нищо останало. На другия ден не издържах. Станах, облякох се и тръгнах към блока му. Когато стигнах си помислих,че правя огромна грешка и се обърнах да се прибирам. Но нещо ме накара да се върна, да вляза във входа му и да стоя пред вратата му чудейки се дали да позвъня. Престраших се и звъннах.От вътре не се чуваше нищо помислих си че,го няма но не си тръгвах. По едно време чух как ключа се завърта и той отвори. Беше много учуден,че ме виждаше отново. И си личеше че поне малко се радва. Стоеше на вратата по къси панталонки и фланелка и явно не знаеше какво да каже за това се отдръпна от вратата и леко с ръката си ми на прави жест да вляза. Не мислих дълго време и влязох. Тръгнах пак към стаята му той затвори вратата и тръгна след мен. Не бързах да сядам на леглото а го чаках да дойде, когато влезе без да кажа думичка изтичах и го прегърнах. Той отново обви ръцете си около кръста ми и ме притискаше към себе си. О,как ми липсваха тези прегръдки, този аромат и това усещане,как лудо бие сърцето ми. От цялото това вълнение само успях да прошепна леко на ухото му:
- Не ме интересува с какво се занимаваш искам да бъда с теб.
След като чу това той ме прегърна по-силно и каза:
- Не трябва опасно е !
- Опасно или не искам да бъда с теб.Ако ти не искаш ще те разбера – казах отдръпвайки се леко от него.
- Разбира се,че искам не говори глупости. Страх ме е да не ти се случи нещо ако те видят с мен. – докато казваше това той сложи едната си ръка на кръста ми и отново ме придърпа към себе си,а с другата подпря брадичката ми и леко я повдигна. Наведе се и ме целуна по онзи негов зашеметяващ начин,който караше краката ми да омекват и да летя в облаците.
- Защо трябва да ни виждат ? Ще идвам тук и никой няма да разбере. А и какво толкова могат да ми направят? – казах вече развеселена.
- Не си мисли че е толкова просто! Могат да ти направат неща,за който не си си помисляла никога. Ще те отвлекат и ще те мъчат по ужасни начини и ако стане нещо още по сериозно няма да си го простя. – каза той сериозно.
- Никой нищо не може да ми направи – когато казах това се повдигнах на пръсти и го целунах.
Докато и той ме целуваше премести ръцете си от кръста и ги сложи на дупето ми. Аз сложих моите на вратът му и се приближих още до него. В този момент без да помръдва ръцете си от джобовете на дънките ми ме вдигна аз увих краката си около него и продължавах да го целувам. Той бавно тръгна към леглото и ме спусна да легна. Когато ме остави водата под мен се разлюля дойде към мен и започна да целува шията и ушето ми. Беше толкова хубаво. Хвана фланелката ми и я издърпа бавно на горе вдигнах ръцете си и за секунди блузката падна на земята. Дръпнах и неговата, литна и тя към земята. Започна да целува цялото ми тяло като.Започваше от шията и стигаше до пъпчето ми. Докато слизаше на долу бавно разкопча дънките ми и постепенно ги събуваше като продължаваше с целувките. Свали и неговите панталонки и внимателно дойде върху мен. Ръцете му обикаляха тялото ми минаваха през бедрата и стигаха до гърдите,а устните му продължаваха по-нагоре,а някой път следваха ръцете и целуваха на долу. Целуваше ме страстно,а водното легло ме движеше всякаш на вълнички. Разкопча сутиена ми и леко го дърпаше на долу,а след него ме обсипваше със страхотните му целувки. Спусна ръцете си по тялото ми и започна да сваля гащичките ми помислих,че като стигне до коремчето ми ще се върне с целувките на горе обаче той продължаваше все по-надолу и нямаше намерение да се връща. Усетих дъхът му там и настръхнах след това някакво уникално чувство ме накара да стисна чаршафите около мен и да се извивам от удоволствие. След малко осъзнах че това беше езикът му по моето ... Беше великолепноо.Обхождаше тялото ми с ръце,нежно стискаше гърдите ми после спусна едната си ръка близо до езикът си и още повече ме побъркваше. Бях не на седмото,а на сто и седмото небе. Забързваше, забавяше и пак забързваше никога до сега не ме бяха целували и близали там. Имах чувството че ще експлоадирам. Той се вдигна доволен от това което е направил и от вкуса,който беше усетил и се приближи към лицето ми. Нещо се доближи долу до цепнатинката между краката ми,но не беше езикът му нито ръцете. Беше твърдо, усещах топлината му и исках все по- бързо да влезе в мен. Бавно го раздвижи на горе и на долу и внимателно започна да го пъха на вътре. За момент се разколеба нещо му попречи да продължи усети,че ми е за първи път. Но го издърпа леко на вън и с помощта на едната си ръка пак го мушна,но този път не се спря,а продължи на вътре. Аз се свих от веднъж.От болката или от удоволствието не знаех,но двете заедно бяха страхотна комбинация. Прокарах ръцете си по гърба му и леко забивах ноктите си. Наведе се и започна да ме целува на различни места докато мушканията зачестиха. Аз все повече се свивах и изтръпвах. Бяхме едно цяло. За момент спря и се дръпна от мен. Леко ме обърна на страни и легна по същия начин зад мен сложи ръката си на корема ми и ме придърпа към себе си. След като бяхме достатъчно близо усетих,че ръката му се премести по на долу и започна да прави някакви въртеливи движения,който страшно много ми харесаха. Той отново влезе в мен,но продължаваше движенията с ръката си и това беше върховно. Стенех от удоволствието, което ми доставяше,а той нежно ме целуваше отзад по вратлето. Така сменихме още няколко пози,но гледаше да бъде внимателен,след като ми е за първи път. Свърши и се погрижи отново за мен,по начина с който започна.Когато и аз бях готова легна до мен прегърна ме силно и каза:
- Беше страхотно.
- Беше повече от страхотно – отговорих му аз и го целунах.
Не след дълго вече бяхме заспали уморени, задоволени и гушнати.

[martin4eto0o]

IV


На другия ден телефонът му развали всичко. Раззвъня се рано и когато вдигна видях как се намръщи. Разговора беше кратък, когато затвори легна отново до мен прегърна ме силно и каза:
- Пращат ни в Бургас.
- Какво ще правите там ? – попитах аз притеснено.
- Трябва да се срещаме с някакви руснаци.
- Точно с руснаци ли. Те са ненормални – казах това и се вдигнах от леглото.
- Не знам слънчице като отидеме ще разбера – каза той и придърпа към себе си и ме прегърна силно.
Полежахме още няколко минути така и той стана и започна да си събира нещата за пътуването. Станах и аз но той ми каза че ще ми остави ключ за да изляза по късно а не заедно със него защото ще ни видят. Помогнах му да нареди сака си не бяха много нещата дръпна ципа и го отнесе при вратата. Тръгнах по него и когато остави багажа си на земята го прегърнах. Той също ме прегърна и целуна.
- Искам много да се пазиш – казах аз загрижено.
- Ще се пазя не се притеснявай – каза това и се наведе да ме целуне отново.
Гушкахме си се,но по едно време той каза:
- Трябва да тръгвам.
- Пиши ми като стигнете – казах прегръщайки го по-силно.
- Стига да мога веднага ще ти пиша.Ако се забавя не искам да се притесняваш,обещавам ти,че ще се върна. А ти да не си намериш някой нов- пошегува се той.
Погледнах го сериозно с лека усмивка и казах:
- Няма,не се притеснявай.
Той се усмихна взе сака си целуна ме и излезе. Заключих и се върнах на леглото. Мислех,че ще мога отново да заспя,но не стана така. Мислех постоянно какво ли ще правят чак в Бургас, какво ли ще стане, дали ще се върне. Не можех да седя на едно място и започнах да обикалям минах през хола, после през кухнята взех една ябълка от масата и се върнах отново в хола. Пуснах телевизора да се разсея малко, но нямаше какво да се гледа. На всяка програма сутрешни блокове, превключвах без да се заглеждам и да слушам какво говорят. Стана време да си ходя изключих телевизора взех ключа от шкафчето и си тръгхнах. Прибрах се включих комютъра и чаках търпеливо да ми напише нещо. Часовете минаваха,а нито телефона ми звънеше нито на компютъра идваше нещо. Колкото и да се опитвах да не се притеснявам,нещо в мен се свиваше и плашеше. Денят минаваше бавно и мъчително и нито буквичка не получавах от него. Стана късно,а не можех да заспя.Чаках и чаках,но все нищо. На другия ден отново същото.Какво ли не ми мина през главата и чак вечерта получих съобщението му. Каза ми,че е добре и да не се притеснявам. Каза колко много му липсвам и как иска да съм при него, но не може всеки ден да ми пише защото постоянно имало някои с него и по-добре да не го виждат,че пише на гаджето си.Щял скоро да се прибере. Когато прочетох всичко това ми стана някак по-спокойно...

[sLowm0tioN]

Още има ли?

[LambOfGod]

http://forum.rozali.com/viewtopic.ph...29ac3e34b5a3dc


Тука пише дали има..

[martin4eto0o]

След още няколко дни ми каза,че на другия ден се прибира. Реших да му направя изненада. Взех ключа и отидох в апартамента му и чаках да се прибере. По едно време чух как вратата се отвори изтичах и го прегърнах личеше си,че беше много изненадан,че ме вижда там. Гушкахме се,целувахме се.Не исках да го пускам,но го оставих да оправи багажа си и да си почине от пътя,но не се отдалечавах от него. Чаках го да каже нещо,но си мълчеше не издържах и попитах какво е станало. Той седна и каза:
- Стреляхме се с руснаците, даваха ни пари ние давахме други неща.
- Стреляли сте се ? – не можех да повярвам.
- Да трябваше да се срещаме ама тея нещо откачиха и започнаха да стрелят по нас и ние от там започнахме и беше меле. Падаха хора около мене,но ние продължавахме.Хубавото е,че не бяха цялата група и бързо ги оправихме.
Слушах го и забелязвах как бавно ставаше като всички-като безкруполните си колеги,които убиваха без да им мигне окото. Обясняваше ми всичко това така, всякаш беше нещо напълно нормално, все едно хората около него са падали като някакви круши от дърво,но те продължили и са ги оправили. Замислих се,че щом е така от началото какво ли ще стане по на там.
- Направиха ли ти нещо? – само попитах.
- Не,нищо ми няма – каза той и се излегна на дивана.
Защо просто се излегна?Не трябваше ли да ме гушне,да ми се радва?Не се бяхме виждали почти седмица. След малко ме погледна и ме придърпа леко към него. Поне целувките и прегръдките не се бяха променили както държанието му. Казах му,че трябва да тръгвам трябваше да ходиме с нашите до едното село и утре пак ще дойда да го видя. Целунахме се и тръгнах . През целия път до вкъщи си мислех какво ли го е накарало да се промени толкова. Дали всичките тези срещи с руснаците там или това че му се е наложило да убие повече от един човек.
Пътувахме към село и майка ми подхвана темата за него и каза:
- Защо не го доведеш вкъщи на вечеря да ни запознаеш? Толкова го хвалиш, доведи го да го видиме най-накрая твоя младеж.
Когато каза това,аз не казах нищо,но тя отново продължи:
- Няма да го ухапеме,ще приготвя нещо вкусно,ще си поговорим малко и готово. Съгласна ли си ?
И за какво ще си говорите – помислих си аз. За това как прекарва някакви неща или как по-точно държи пистолета докато убива някого. Казах й,че утре ще го попитам. След като чу отговора ми спря да нахалства и тихичко се возеше. През май времето беше страхотно дръвчетата цъфтяха носеха се различни аромати от цветовете и нашето отдалечено от всякакъв шум и проблеми селце те караше да забравиш за проблемите си и просто да се наслаждаваш на гледката,която се откриваше пред теб. Когато пристигнахме хамака ме чакаше,закачен на две дървета с красиви корони,който правеха най-хубавата сянка. Легнах,загледах се в далечината и се замислих отново за моето момче. Какво ли ще каже като го поканя в къщи да се запознае с нашите, дали ще иска или ще измисли някакво оправдание. А защо да не го попитам още сега?Взех телефона и звъннах. Слушах как звъни,но не чух гласът му. Реших че може да е в банята и ще ми звънне като излезе. Минаха се няколко часа той не звънеше. Люлеех се на чистия въздух и по едно време телефонът ми се раззвъня. О,това беше съобщение – „ Имам работа като мога ще ти звънна “ . По безразлично съобщение едва ли можеше да ми напише. И каква ли работа толкова имаше,че не можа да ми вдигне и да го каже,а не да ми пише. Нищо,аз чаках,но така и не позвъня.

[martin4eto0o]

. На другия ден си тръгнахме. Вече приближавахме опушената и претъпкана София. Баща ми ме пoпита дали искам направо да ме остави при Николай, но му казах,че ще мина първо през нас и после ще отида. Прибрахме се,взех душ и тръгнах към апартамента му. Вървях си и премислях как го питам и какво да мy кажа,но като стигнах пред блока всичко от главата ми изчезна за миг. Вцепених се от гледката и не можех да помръдна. Това беше той,а от двете му страни някакви се опитваха да го задържат. Бяха онези с качулките дето ги пращат да гонят разни мутри. Гледах как викаше и опитваше да се измъкне от здравите ръце на качулатите нинджи. Както се дърaпше някак си погледите ни се засякоха. В погледа му видях как съжаляваше,че виждам това. За момент всичко ми се замъгли очите ми започнаха да се пълнят със сълзи,а него все повече го доближаваха към полицейската кола. Един който чакаше до колата отвори вратата тези дето го държаха се опитаха да го вкарат вътре, но той не се даваше. Имах чувството че ако можеше да се измъкне ще ги разфасова. Толкова беше нервиран и продължаваше да виленее. Накрая някак го вкараха в колата и затвориха. Той се обърна пак към мен и каза нещо,което нямаше как да чуя,но по устните му личеше,че каза „съжалявам”. Патрулката тръгна.Хората,които бяха на терасите си да видят всичко това започнаха да се прибират,а аз все още не можех да осъзная какво се случи туку що. Чух зад мен някакъв глас да казва:
- Не плачи,мила,случват се такива неща.
Когато се обърнах видях една баба,която ме гледаше с натъжени очи. Нищо не можех да кажа и бавно тръгнах към вкъщи. Още колко пъти ще си тръгна разплакана и тъжна от този блок, още колко ли пъти? Прибрах се нашите ги нямаше,за което много се радвах,че не трябва да обяснявам защо любимият ми няма да дойде на вечеря. Бавно се стъмваше,а аз не можех да си намеря място вкъщи. По едно време някой започна да звъни на вратата. Беше неговия приятел. Казваше се Алекс и бяха приятели от училище. Когато отворих притеснен ме попита:
- Разбра ли какво се е случило с Ники?
- По-точно видях.
- Била си там? – учуди се той.
- Бях.
- И си видяла всичко?
- От излизането до вкарването в полицейската кола.
- Казаха ми,че е било страшно
- Страшно е слабо казано. Как само викаше и се опитваше да се отдръпне.
- Имам приятел в полицията.
- Какво ти каза?.
- В затвора е...
- В за... – не успях да довърша изречението и се спуснах на земята.
Алекс се уплаши и се наведе да ме вдигне.
- Добре ли си ?
- Според тебе добре ли съм?
- Спокойно той ще намери начин и ще се оправи
- Твоя приятел каза ли ти защо е в затвора?
- Наркотици, оръжие, убийство..
- И колко време трябва да седи там?
- Около 30 години ако не увеличат заради убийството. Какво е правило това момче?
- Как какво е правил?
- Всичките тези неща не съм ги очаквал от него,как ще се занимава с това? Можеше поне да ми каже. Ти знаеше ли нещо?
- Не – не можех да му кажа,че знам.
- Ще има да обяснява като излезе някога.
- Да видиме кога ще излезе.
- Ще тръгвам исках само да видя как си.Не се притеснявай няма да им се даде лесно знаеш го какъв е.
- Ще се оправя.
Обърна се и си тръгна и отново останах сама в тъмнината.

[martin4eto0o]

Чух че нашите се прибират и се умотах в леглото,все едно съм заспала. Не исках да ме виждат така и да ме питат защо съм плакала. Майка ми леко отвори вратата на стаята ми и на истина си помисли че спя. Затвори и отдиха да си легнат.
Не спах цяла нощ.Мислих постоянно за него,какво ли прави, как е ? На другия ден на телефона ми дойде съобщение. Когато видях неговия номер си помислих,че е някаква шега,натиснах копчето за преглед и там пишеше „Обичам те”.Беше написано от регистрацията му в интернет. Това не беше възможно,та той е в затвора как ще ми пише от интернет?След няколко часа отново телефона ми иззвъня този път прочетох „Трябва да си намериш друг,аз ще остана тук доста време, няма смисъл да ме чакаш” Вече бях убедена,че е той. Ядосах се,но нямаше как да му върна отговор. Чаках да каже,че се шегува,но това не се случи. Телефона си мълчеше,а с него и всичко останало. Минаха няколко дни той не писа отново.Чудех се дали му се е случило нещо,или се надява вече да съм си намерила нов. След още няколко дни майка ми ме изпрати до магазина.Не ми се ходеше,но взех пари и отидох. Тръгнах към магазина,в който го видях за първи път. Търсех това, за което ме бяха изпратили и по едно време видях познато нещо пред мен. Това беше Николай застанал пред рафта с плодовете,небрежно избираше. Тръгнах ядосана към него когато приближих нищо не казах,а чаках да се обърне. Когато се обърна учуден ми каза:
- О,здрасти.
- О,здрасти ли? Как излезе толкова бързо? Защо не ми се обади,а седиш тука и си избираш ябълки?
- Не знаех,че ме чакаш.
- Ти изобщо попита ли ме?
- Питам те?
- Не съм си търсила друг,както толкова се надяваше.Чаках теб, щях да те чакам повече ако се налагаше!
- Не бях сигурен,че след всичко ще искаш отново да си с мен.
- Щом не се отказах като ми обясни с какво се занимаваш мислиш,че това ще ме откаже ли?
- Не знам.Ти видя как ме вкарват в патрулката,как се дърпах.Бях в затвора. Повечето момичета нямаше да ме погледнат след това.
- Не разбра ли че не съм като „повечето момичета” ?
- Вече разбирам.Ще бъдеш ли отново с мен?
- Ще бъда,глупаче,каквото и да става ще бъда винаги до теб.
Когато чу това се усмихна, силно ме прегърна и ме целуна.
- Много ми липсваше. – казах докато го прегръщах още по-силно.
- И ти много ми липсваше,мъниче.
- Аз ще тръгвам че майка ми ме чака да й отнеса някакви неща. После вкъщи ли ще бъдеш?
- Да. Ще дойдеш ли да те погушкам?
- Ще дойда.
Целунах го и тръгнах щастлива към вкъщи.

[martin4eto0o]

Вървях щастлива,че отново ще го видя,а не трябва да чакам толкова много време.Когато влязох в ансансьора чух някакво момиче да вика:
- Задръжте ансансьора,моля ви.
Хванах вратата и зачаках.Появи се хубаво мургаво момиче.Бях чувала за подобно момиче,че е бившата му,но не бях сигурна.Попитах я за кой етаж е,а тя каза,че е за седмия.Супер и аз бях за там. Натиснах копчето и тръгнахме нагоре. Когато стигнахме тя побърза да слезе и тръгна точно към неговата врата.Нима това е възможно?Сигурно се е объркала Правех бавни крачки за да видя какво ще се случи. Вратата се отвори а той беше много щастлив от ,това което видя. Момичето му се хвърли на врата и започна да го целува.Явно бях права беше същото момиче за което бях чувала. Бях потресена.Дали ми се привиждаше и защо по дяволите задържах ансансьора?Сега щях аз да го гушкам,а тя да чака долу, и когато се качи щеше тя да гледа и да не разбира какво се случва. Както го беше прегърнала,прегърна я и той.Леко вдигна поглед и ме видя как стоя на няколко крачки от него и за пореден път виждам нещо,което не ме прави никак щастлива. Той леко я бутна,а аз се върнах в ансансьора. Когато слязох чух как някой тича по стълбите.Излязох от входа и го чух как ме вика,но не се обърнах. Вървях и не се спирах заради виковете му,но той се затича и застана пред мен. И най – нагло каза:
- Не е това,което си мислиш!
- Така ли?И какво е ?
- Тя ми е приятелка.
- Пролича си.
- Стига си мислила глупости.
- А какво очакваш да си мисля?Как „приятелката” ти едва не те съблече още от вратата ли ? За това ли толкова се надяваше да съм си намерила друг, защото ти вече си си намерил?
- Нищо не съм си намерил,казах ти че сме приятели.
- Приятели с бившата ли ? Сигурна съм.
- Няма нищо между нас,престани.Искам да съм с теб,не с нея.
- Ходи го обяснявай на нея, нали нас не трябва да ни виждат, прибирам се.
Отминах го и тръгнах към вкъщи. Прибрах се нервирана и не исках да говоря с никого. Телефона ми прегря-звъня, писа ми съобщения. Накрая го изключих

[martin4eto0o]

На другия ден някой звънна на вратата.Не бързах да отварям майка ми беше по-близо. Когато отвори чух как щастлива казва:
- Влез аз ще я извикам. Влез,де,не стой на вратата. Седни,ей сега ще дойде.
Влезе в стаята ми и със широка усмивка ми каза:
- Имаш гости.Бързо ела!
Кой ли беше,че толкова я развесели. Отидох и любопитно се загледах.Приближих се и видях Николай. Безразличната ми физиономия бързо се промени в ядосана. И през зъби го попитах:
- Ти какво правиш тук?
- Дойдох да видя още ли ми се сърдиш. – каза той и се усмихна с неговата прекрасна усмивка,с която си мислеше,че ще оправи всичко.
Въпреки,че се разтапях запазих сериозността на лицето си и казах:
- Дори да ти се сърдя,има кой да те утешава.
- Стига,магаренце.
- Не се подмазвай.Едва ли щеше да ти бъде толкова забавно,ако ти беше видял това.
Майка ми ни погледна странно и го издърпах в стаята ми.
- Какво толкова?Тя просто се радваше да ме види. Беше на почивка и не сме се виждали дълго време.
- Аха,не сте се виждали. Когато не е на почивка всеки ден ли се виждате?
- Не чак всеки ден, но това сега не е важно.Спри да ми се сърдиш.Измъчваш ме така.
-Измъчвай се,но едва ли ще разбереш на мен какво ми беше.
- Разбирам те и няма да се повтори,обещавам.
- Ще видим дали няма да се повтори.
Усмихна се с най – очарователната си усмивка и се приближи да ме целуне. Аз леко се дръпнах и казах:
- Не си мисли,че ми е минало толкова бързо – и го целунах по бузата.
Той ме погледна сериозно,но с усмивка и каза:
- Сега имам малко работа но довечера ще се върна.
- Ще се върнеш?
- Да. Майка ти ме покани на вечеря и не мисля да й отказвам.
- Аз не чух да казва такова нещо.
- Тя ми го каза на уше – каза това и ми намигна ,всякаш искаше да ми каже „Няма как да разбираш всичко”.
- Добре.Значи довечера ще те чакаме и гледай да не те приберат пак.
- Няма страшно.
Целуна ме и си тръгна. Когато го изпратих майка ми изникна като гъбка след дъжд и каза:
- Ще дойде довечера,нали?
- Ще дойде спокойно.
- Той е страхотен.
- Да,права си – но в този момент си помислих,че само ако знаеше истината щеше да ме заключи някъде за да не може да ме намери никога.

[martin4eto0o]

Върнах се в стаята си и съм заспала. След няколко часа ме събуди аромата от вкусните гозби на мама. Станах и тръгнах към кухнята. Tя беше приготвила толкова много неща,всякаш футбулният отбор ще идва на вечеря. Имаше всякакви вкусотиj.Исках да си взема една хапчица,но майка ми ми се скара и каза,че точно ги е наредила за вечерята и после ще ям. Погледнах я някак убидено,че пренебрегва собственото си дете заради някакъв гост. Но нищо, отидох да се преоблека и чаках да дойде. Звънна се и изтичах към вратата. Когато отворих той стоеше пред мен с прелестната си усмивка и цветя. Подаде ми едните.Бяха красиви червени рози,които ухаеха великолепно. Поканих го да влезе.Майка ми и баща ми също дойдоха да го посрещнат. Подаде другия букет с лилиуми на майка ми ,при което тя много се зарадва. След това тръгна към баща ми.Хванаха ръцете си,запознаха се и му подаде бутилка марково уиски. Родителите ми бяха очаровани.Радваха се на подаръците си ,запознаха се с него и побързаха да го поканят да седне на масата,че щяло да изстине.Когато отидохме в кухнята майка ми беше наредила още неща от последния път когато видях масата. Той седна до мен, а родителите ми срещу нас.Баща ми въпреки хубавия подарък го гледаше някак страшно,всякаш пазеше малкото си момиченце,а майка ми не можеше да събере усмивката си и веднага започна с въпросите:
- Е Николай?
- Може да ми викате Ники – прекъсна я той и се усмихна.
-Добре Ники с какво се занимаваш?
Когато изтреля този въпрос и двамата се стаписахме.Той мълчеше и леко се обърна към мен. Казах първото нещо,което изникна в ума ми:
- Той е охрана,мамо.
- Какво охраняваш?
- Охранява някакви важни хора,който обикалят разни места и той ги превозва.
- С какво се занимават тези хора?
- Разни сделки, документи и други скучни работи – каза той и ме погледна.
Майка ми явно беше доволна от отговора и продължи с другите въпроси:
- Ти на колко години си?
- На 20.
- Колко дива бях аз на 20. – засмя се майка ми и се обърна към татко.
Той се зарадва на това,което тя каза и леко се засмя и отново продължи да гледа сериозно.
- Къде живееш? – мама продължаваше да го измъчва с въпросите си.
Аз не издържах на любопитството й и казах:
- Престани да питаш толкова много,измъчи го.
- Няма нищо – каза той и ми се усмихна. – Живея в Лозенец,госпожо.
- Оо,недей да ми викаш „госпожо”,още съм млада. – засмя се майка ми.
Гледах баща ми колко е сериозен и не знаех какво да му кажа.Мама се забавляваше с нейните въпроси,а той просто гледаше и мълчеше. По едно време осъзна,че няма нужда от тази сериозност и леко засмян каза:
- Май е време да пробваме подаръка. – и взе бутилката от Ники.
Когато я отвори леко я приближи до носа си и направи такава физиономия, всякаш си каза „това нещо е божествено”. Майка ми донесе чаши сложи пред баща ми и пред Ники,но той каза:
- Аз не мога да пия с колата съм.
Баща ми го погледна учуден от това колко е примерен и сипа малко в чашата си. Разлюля леко чашата и я приближи до устата си. Когато отпи остана много очарован.
- Имаш добър вкус,момче – каза той и му се усмихна доволен.
- Радвам се,че Ви харесва.
- Мисля,че вече не трябва да си говорим на Вие,приятели сме си.
Когато баща ми каза това направо ми олекна.Пролича си,че и на Ники му стана по-спокойно и се отпусна. Всичко вървеше добре-говорехме, смеехме се майка ми разказваше разни случки от бебешките ми години. Какви пакости съм правила и какви ли думички съм казвала. Беше забавно докато телефонът му не звънна и аз изтръпнах. Това явно беше новата му задача, нова поръчка...

[martin4eto0o]

Прочете съобщението и усетих че изгуби веселото си настроение,но гледаше да не го показва а само каза:
- Всичко беше страхотно,но аз ще трябва да тръгвам.
- Толкова бързо? – каза майка ми.
- Остави момчето да си върши работата – защити го баща ми.
- Яденето беше много вкусно, прекарах много хубаво и съжалявам,че ще трябва да ви оставя. Само искам да попитам нещо – и се обърна към баща ми – ще може ли Мария утре да спи в нас?
Баща ми върна отново сериозната си физиономия замисли се и каза:
- А не искаш ли да дойдеш ти да спиш тука?Ние имаме работа с майка й и не се знае кога ще се приберем.
Само не разбрах каква беше разликата дали аз ще отида в тях или той ще дойде в нас.Нали и на двете места щяхме да сме сами. Но явно тате не знаеше какво друго да измисли. А Ники не се и опита да спори.
- Добре, става.
- Беше ни много приятно,че дойде да вечеряш тази вечер с нас – каза майка ми щастлива – ще се радвам ако не е за първи и последен път.
- Няма да бъде последен обещавам – каза с усмивка той.
- Утре ако не се видим да внимавате вие двамата тука. – каза баща ми сериозен.
- Няма да правиме нищо лошо.Някое филмче,пуканки и ще заспиваме- каза и Ники сериозен.
Баща ми не му повярва много,но се усмихна. Оставихме мама и тате вътре и отидох да го изпратя. Качих се на едната стълбичка и го прегърнах той също ме гушна и каза:
- Вашите са страхотни.
- Така мислиш защото не си всеки ден с тях.
- Баща ти дали ме хареса?
- Щом ти каза,че сте си приятели вече.
- Май малко гадно се получи че трябваше да си тръгвам?
- Какво ще правиш?
- Трябва да ходя до Пловдив да нося едни неща.
- Когато се прибереш ще ми пишеш ли,че си си в къщи?
- Не искам да те будя сигурно ще се върна много късно.
- Нищо ти ми пиши.
- Добре ще ти пиша. – и ме прегърна по-силно.
Целуна ме и се качи в асансьора. Когато се върнах в нас майка ми с най – широката си усмивка ми каза:
- Той е страхотен!
- Ей,по-спокойно де.
- Толкова сте сладки заедно. Как можа да го намериш такъв красавец?
- Късметлийка съм си.
- Пожелавам ти да сте дълго време заедно и да се разбирате.
- Благодаря ти,мамо,но мисля вече да си лягам – исках по някакъв начин да спре.
Но тогава и баща ми ме викна при него започна:
- Наистина ли го харесваш?
- Тате,задаваш глупави въпроси. Ако не го харесвах едва ли щях да го запозная с вас.
- Изглежда ми свястно момче.
- Такова е.– а само ако знаеше колко е свястно това момче.
- Няма да започвам като майка ти ваша работа си е дали се разбирате или не. Но ако имаш проблеми искам веднага да ми кажеш.
- Спокойно,тате,няма да имам проблеми добре сме си.
- Но ще ми кажеш ако стане нещо нали?
- Ще ти кажа обещавам.
- Добре радвам се,че го доведе.
Усмихнах се щастлива от думите и на двамата и тръгнах към стаята си. Легнах и зачаках да ми пише,но съм заспала. Около 03:00 през ноща телефонът ми се разпя. Беше съобщение от него.Писа,че се е прибрал,и че ще си ляга,а утре като се видим много щял да ме нацелува. Зарадвах се от думите му и заспах с усмивка.

[martin4eto0o]

На другия ден чаках да ми се обади да се видим по – рано,но явно беше решил да се виждаме направо довечера. Наще се приготвяха да излизат а аз го чаках да дойде. След минути останах сама и седнах на компютъра за малко докато го чаках. По едно време телефона звънна.Вдигнах и той започна да ми говори задъхано:
- Сама ли си?
- Да. Какво се е случило?
- Нищо,след малко идвам.
И точно след 5 секунди се звънна на вратата. Изтичах да отворя и както бях по къси панталонки и леко изрязана фланелка когато ме видя каза:
- Леле,секси.– и се усмихна доста предизвикателно.
Аз като го видях не можех да кажа същото той беше целия в кръв,но за щастие не беше негова.
- Какво се е случило? – попитах аз.
- Трябваше да убия някакъв,но реши да се бунтува и малко си поиграхме.
- И как си поиграхте? – продължавах да питам докато влизахме на вътре.
- Реших да го наръгам, но се оказа жилав и го наръгах още няколко пъти и така на края се отказа и умря.
Ььь бях шокирана. На края се отказал и бил умрял.Какво по дяволите ми говореше той?Това изобщо моя Ники ли беше? Но само казах:
- Така значи и сега?
- Сега съм само твой,сладурче.
- С цялата тая кръв по тебе?
- Стриптийз ли си просиш? – започна да се смее той.
- И още как – казах аз като не мислех че ще го направи. Но грешка,започна да се съблича. Тананикаше си някаква мелодийка и се движеше в ритъма й. Бавно хвана фланелката си и я вдигаше на горе преди да я свали отново я върна на долу и продължаваше да си пее. Най-накрая я свали и остана с цялата си прелест пред мен и не спираше да танцува. Тръгна към колана си бавно го разкопча, издърпа го рязко и го мушна между краката си,но май прекалено силно дръпна защото някак си се сви. Аз се засмях,но той не се отказа започна да разкопчава дънките си и да ме гледа със с изкусителен поглед. Седях си и му се радвах как се опитваше да танцува с красивото си и оформено тяло.Разкопча ги и бавно се приближи към мен,аз не издържах хванах дънките му и рязко ги дръпнах на долу. Ох,остана по бельо. Беше страхотен. Всичко щеше да е прекрасно ако майка ми не беше влязла в същия момент когато му свалих дънките. Около 10 секунди се гледахме и никой не посмя да помръдне....

[martin4eto0o]

Той се осъзна,грабна дънките си и бързо се обу,но скри фланелката за да не се вижда колко кръв има по нея. Майка ми още по стаписана и от мен каза:
- Ако се беше качил баща ти,знаеш ли какво щеше да стане?
- Ама се качи ти – казах аз виновно.
- Аз съм виновен,не се карай на нея. – каза Ники зад мен.
- Виновен си,но и тя също. Не можахте ли да се стърпите малко и да си го оставите за момент в който сте сигурни че никой няма да влезе?
- Мамо,стига нищо не е станало.
- Щяха много неща да станах ако баща ти не се беше заговорил със съседа.
- Ти да ни проверяваш ли дойде?
- Не,забравих билетите за театъра,на който щяхме да ходим след вечерята.
- Ами взимай ги и отивайте,че ще закъснеете.
- Аз май трябва да си тръгвам – каза Ники и погледна майка ми.
- Не,няма да си тръгваш – казах аз сериозно.
Майка ми ме изгледа сериозно и каза:
- Внимавай какво правиш!
- Слушам,шефе.
- Баща ти няма да научи за това,но гледай другия път да не го види сам.
- Няма да го види,спокойно.
- Ще видим.
Взе билетите и излезе. Аз хванах ръката на Ники и тръгнахме към стаята ми. Метна се на леглото и тупна лекичко до него за да отида и аз.
- Приключи ли със стрийптиза? – пошегувах се аз.
- Майка ти вече ме мрази.
- До утре е забравила,не се притеснявай толкова.
Приближих се и го целунах. Легнах до него,прегъна ме, дълго време се целувахме, говорехме си за разни неща,но по едно време усетих,че е изморен и му се спи. Сгуших се в него и за минутка заспахме.

[babyl0ve]

Преди половин час мислих да си лягам, но се зачетох и изчетох всичко :P
Много е добро. Браво

[martin4eto0o]

Благодаря. Надявам се, че ще четеш и продължението

[babyl0ve]

А кога ще има продължение ?

[martin4eto0o]

ето го и продължението ...


На другия ден се събудих от силните гръмотевици.Валеше силен дъжд,който те караше да не мърдаш от леглото,а да седиш и да се наслаждаваш на шумът по прозорците. Обърнах се и видях,че Ники го няма помислих си,че не е искал да ме буди и отишъл в някоя от другите стаи. Колкото да не ми се искаше да мърдам от леглото станах и обикалях стаите да го търся. На края осъзнах,че съм сама в къщи и нито той нито наще са в апартамента. Опитах се да му звънна,но телефонът му беше изключен. Звъннах и на мама тя каза, че пиели кафе със съседката и ще се забави. Върнах се отново в леглото и получих съобщение,че Ники си е включил телефона. Не бързах аз да му звъня,но ето че след секунди той ми звънна и каза:
- Какво правиш слънчице?
- Нищо преди малко се събудих. Ти къде си?
- Имам малко работа.Ще ходя до Пловдив,но довечера имам изненада за тебе.
- Каква е?
- Ако ти кажа няма да е изненада – засмя се той.
- Кажи,де,така ще се чудя цял ден какво е.
- Колкото и да се чудиш никога няма да се сетиш.
- Толкова ли е тайно?
- Не е тайно хубаво е ще видиш довечера.
- Ти какво ще правиш чак в Пловдив?
- Обичайното. Пари, глупости и така.
- Пази се.
- Винаги го правя котенце. Трябва да затварям довечера да ме чакаш и си приготви връхна дрешка да не ти стане студено.
- Ще те чакам.
Когато затворих телефона започнах да мисля каква ли може да е изненадата. Какво ли е измислил сега? За какво ли можеше да ми е нещо връхно. Да не би да ходиме на планина? Не, не може да е планина.. И така почти през целия ден мислих и нямах представа кое от многоте неща ще бъде. На края си казах,че колкото и да го мисля той пак ще ме изненада и се отказах от догадките и зачаках да дойде. Нашите се прибраха казах им ,е ще излизам нямаше смисъл да ме питат с кого вече знаеха отговора на този въпрос. Ето че след малко се звънна на вратата кога отворих лицето ми грейна. Ники беше гушнал един голям мечок и когато отворих го подаде към мен. Веднага грабнах пухкавия мечо и го загушках. Влязох вътре и майка ми когато ме видя се разсмя и каза:
- Ти няма ли да порастнеш най – на края. Гадже си имаш вече,а още се радваш на плюшени играчки.
- Ще им се радвам цял живот ако ще и на 80 години да стана.
Колкото и да не ми се искаше трябваше да оставя пухчо и да излизаме. Докато отивах към стаята ми чух баща ми да си говори с Ники.
- Ще излизате ли?
- Да ще я водя на разходка.
- Да внимавате!
- Ще внимаваме .
Взех си една блуза и тръгнахме.
- Та къде ще ме водиш? – започнах аз да разпитвам.
- Имай малко търпение и ще разбереш – засмя се той.
- Цял ден ме мъчиш кажи ми сега,де.
- Няма да ти кажа сама ще видиш.
- Ама нали не трябваше да ни виждат заедно?
- Няма страшно
Качихме се в колата му и тръгнахме на някъде. Вечер трудно се ориентирах и не знаех къде точно се намираме. Повозихме се малко и спря пред един висок блок.

[martin4eto0o]

. Погледнах го учудено и попитах:
- Кой живее в тоя блок?
- Ми аз никой не познавам,а ти?
- Точно защото никой не познавам те питам тебе.
- Разни хора сигурно си живеят тука – и започна да се смее.
- Защо сме тука тогава като не познаваме никого?
- Стига си питала.
Спрях да питам и гледах какво ще направи. Взе някаква торбичка от багажника в която не можех да видя какво има, хвана ме за ръката и тръгнахме към входа. Влязохме викна асансьора, качихме се и натисна копчето за последния етаж. Последния беше петнадесетия етаж изкачвахме се на горе поглеждах го а той леко ми се усмихваше. Когато се изкачихме и асансьора спря слязохме и тръгна по едни стълби на горе. Какво да правя последвах го стигнахме пред една врата. Помислих си,че е заключено и ще се връщаме но тогава той ми каза:
- Сега ще се затвориш очите и ще си ги отвориш когато ти кажа.
- Защо?
- Спри с тези въпроси и ми се довери.
Затворих си очите и той хвана ръката ми и тръгна на пред. Тръгнах внимателно след него чух как отвори вратата и усетих как вятър развя косата ми. Продължихме да вървим и след малко чух как ми каза да си отворя очите. Беше великолепно виждаше се цяла София обляна в светлини. А ние бяхме на тъмния покрив и всякъш целия свят беше наш. Вятърът минаваше покрай мен и бях удивена от гледката. Обърнах се към Ники и нямах думи просто как се е сетил за това.Наистина ме изненада и то страхотно. Усмивката ми беше на цялото лице и не можех да я събера. Той бавно се приближи и застана зад мен, дръпна косата ми на едната страна и сложи главата си на рамото ми. Обви ръцете си около мен и силно ме притисна към себе си. Едва ли някой би могъл да опише всичко това. Беше уникално изживяване. Както си бяхме гушнати той ме попита:
- Харесва ли ти ?
- Страхотно е – когато казах това завъртях главата си и го целунах.
Обърнах се с лице към него и го прегърнах силно.
- Обичам те – каза той.
- И аз те обичам.
Когато чу това леко ме дръпна погледна ме в очите и попита:
- Какво каза?
- И аз те обичам.
Усмихна се и ме притисна към себе си. Не знам защо,но за момент усетих как очите ми започваха да се пълнят със сълзи.От вълнение или от това,че ми се струваше прекалено хубаво за да бъде истина. Бяхме като в приказка. Пусна ме наведе се към торбичката и каза:
- Ще си затвориш ли пак очите? – и се усмихна.
Вече мислех че ще направя всичко което поиска. Затворих си очите и се зачудих каква ли ще е следващата изненада.
- Отвори си сладката устичка – каза той.
Отворих я и усетих как ми подава нещо хладно гризнах го защото беше голямо а вкусът му беше уникален. Усетих че беше ягода но не бях сигурна някак си беше различно. Отворих очите си и видях че държи останала част от която бях отхапала. И познах беше ягода,но покрита със шоколад имаше страхотен вкус. За една вечер толкова хубави неща никога не ми се бяха случвали. Седяхме и се наслаждавахме на гледката от всички тези светлини от блоковете.Някои изгасваха, запалваха се нови, от колите и от уличните лампи.Беше върховно. Не исках да се прибирам можех цяла нощ да седя в прегръдките му и да разглеждам.