имах следната история.
Значи, като един нормален мъж, реших да отбележа Свети Валентин с една повяхваща. Звънкам на каката (една колежка демек) и й редя едни откровения в стил. Сам съм. Тъпо ми е. Ела да ми праиш компания. Много съм изнервен. И има няма 1/2 час кака пристига. Къпана, фъснала си нещо да не мирише на пръст от нея и с черно бельо, което умело демонстрира кат са разчепати на стола срещу менееее. И почвам начи аз една лека офанзива в смисъл. Млади сме!!! Много сме!!! Аз само такова на твоя чар не мога да устоя и т.н. Минавам в директно настъпление - облизвам си веждите с език, издавам приглушени стонове, като разгонен хипопотам от долното поречие на река Нгубаце, ляв приток на Нил и т.н. Каката почва да се чувства "фаталната прелъстителка" и почти ме изнасили. Програма - в началото амен-амен стандартна. Малко петинг, бърза бибитка и един загряващ тек. Каката. Цици, като главата на третокласник със хидроцефалия. Путкaтa, като шапчицата на последния. Разжльопала се, тече от нея като от на кьорав кон по медиалният ръб. И тъй набързичко финито на рунд 1.Айде кака сега, изкуствено дишане да напраиш на Малкия, ку искаш поправителен. Иска поправителен. Прави изкуствено дишане. Малкия надига глава.
И тогиз едно дяволче ми пошепва в ушлето - яяяяяя бате виж ко ше стане ку я изплющиш в тоблеронената манифактура.
И аз щото нали се вслушвам в гласове и както си боцкам у дупката за деца, леко го плъзвам и топим чушлето у дупката за кеф. Каката изръмжа кат саранска мечка и май една сълза се спусна леко по гримирано й лице.
Аз са оправдавам. Изломотих нещо в стил: "Ми извинявай, сбърках, страст, нал разбираш." Тогава прозвуча първата култова реплика на кака:"Хубаво ми е, ама май ша са насера"Така да се каже, малко се демотивирах от това изказване. Както го вадя и от тоблеронената фабрика блъвна кафява диария с ууууууужасен аромат на втасало кисело зеле, леко шампанизирана и с достойно за уважение налягане. Добре, че бях се изтеглил странично. Фронталното отстъпление, щеше да доведе до директно попадение върху мен.Тук беше и втората култова реплика "Аз май се насрах. Ще ми помогнеш ли да почистим." Ами не помогнах егати. Не съм гнуслив, но всяко нещо си има граници.
Измих си патката на чешмата и отидох да си върша работата.

Както виждате нищо особено. Ако някоя дама желая да пресъздадем събитията описани по-горе (възможни са отклонения от сценария) да се чувства поканена да ме навести