Абе аз да си призная…

Преди години празнувах веднъж и аз св. Валентин, да знам, че изневерих на практиката си да зарежа момичето/жената до мен малко преди Коледа и да й се обадя след 8-и март, за да спестя от керамични прахосъбирачки със сърчица, кученца и подобни ужасии.

Та ще празнуваме ние 14-и февруари, ама как?
ТрЕбЕ да е романтично- окей, романтично ще е!

Аз обаче нали съм си просто момче от крайните квартали и не ми отбира главата от романтика хич, а и баш тогава и употребявах разни субстанции с които някои възрастни хора си лекуваха болестите, а с други малките деца си лепяха апликациите, ама то и това не е важно. Важното беше, че имам желание за романтично празнуване на св. Валентин и тайни надежди за шьекш като награда на моите старания.
Желание има, ама парИ нЕма. Окей, измислих една сложна схема, която няма да обяснявам, защото май още не й е изтекла давността, та намерих малко джобни с които да посрещна изникващите разходи.

Изготвих си план за действие и реших, че ще се придържам плътно до него, за да няма издънки. Първата точка в плана ми беше подарък- казах си ще й подаря нещо яко със сърчице, класика в жанра и ще й заблуди, че намеренията ми са сериозни, а не просто да й го нахендря веднъж-два пъти.

Речено-сторено. Влязох в кварталния магазин за боклуци, гордо носещ заглавието Gift shop и избрах най-безумно изглеждащото, сладко, розово куче с големи тъжни очи и 13 (!!!) сърчица по него. Явно трябваше да премисля по-добре покупката си, защото тези 13 сърчица ми донесоха лош късмет, но да не ви разсейвам с разни суеверия.

След закупуването на подарък, който да изявява моята благонадеждност, реших, че работата не може да мине и без някакъв бурен, който да направи работата по-романтична. Отидох при местния цветар-кожодер, който беше пуснал и нещо като брюкселско зеле в различни разцветки за по 6 лева главата и след внимателно избиране се обзаведох с букет от 13 (!!!) стръкове салата, които имаха ужасно плашещо име, което така и не запомних.

Бях се екипирал вече с подаръците, които допълних и с някаква кутия с бонбони, на която пак имаше сърчица, облякох си новите дрехи (анцуга на Адидас си го пазя за подобни случаи), фъснах си малко одЕколон, ама не много, че да не ме помисли девойката за нЕкой педер, я!

Срещата беше на Билетния, което ми се стори прекрасна идея понеже тя, моята девойка не беше от София и освен Щудгарт нищо друго не познава, а аз нали съм хитър- ще я изненадам с романтика, а романтика в Щутгарт нЕма. Макар квартирата й да е там и да мога да я катурна по-лесно, ама аз си имах план!

Та подарих й салатата, розовото куче и бонбоните, а тя ме прегърна и ги прибра в торбичката, която извади от дамската си чанта. Съобразително момиче!

Бях решил, че ще я водя на ресторант и тръгнахме към любимото ми заведение, където е адски романтично и даже имат покривки на масите, но когато стигнахме с ужас осъзнах следния факт. По дяволите, та днес е Трифон Зарезан и навсякъде ще е пълно с ентусизирани празнуващи, а аз нямам резервация. Обиколихме няколко кръчми и навсякъде ситуацията беше една и съща, направо посърнах и ме хвана яд за целия план, където го правих, а да не се сетя да резервирам маса.

Точно бях съвсем отчаян и мислех да предложа на девойката да си вземем по два кренвирша, един хляб и една майонеза, две Хелмита и да седнем на някоя пейка в Борисовата, където макар и минус 9 градуса с режещ вятър, да организирам романтичен пикник под звездите, когато ми просветна блестящата идея- ще я заведа на кино.

Хем е романтично, хем е тъмно в салона и мое да ми се случи нещо в стил рококо, то кой ходи на кино в днешно време- нали има търсачки.
Окрилен от великата си идея набързо тръгнах към Мултиплекса и замалко да забравя девойката пред един златарски магазин- била си харесала нЕк’фи обички. Евала, ама сега отиваме на кино!

Отиваме и гледам заглавията… пффффф, нищо интересно, все нЕкакви европейски филми с разни скумрии, нямаше нищо, което на плаката си да има пищови, коли или нЕкоя сочна кака с големи бомби, която да ни предразположи към туй-онуй, нал’ се сещате. Ама и батко ви, не е вчерашен и реших да се покажа в най-добра светлина и викам: “Европейско кино шъ гледаме, ‘щот сме интелигентни, уа.”

Та купих два билета и влЕзнахме, то вътре едно неудобно, тЕсно… Не е като вкъщи, да можеш да станеш и да си пикаш, когато искаш като биеш шпацията, ама ядва се- екрана е голям, звука е силен, абе има си предимства.

Почна филма и направо се фрустрирах, беше френски и тея говорят на френски, а филма с надписи. Абеееееее шшшшшшш’алооооу, аз на кино ли съм отишъл или на литературно четене?
Почнах да си сричам тихо, ама много бързо говорят скапаните франсета, а и то само плямпат. Нема екшън, нема П*Ч*И, а две скумрии и нек’ф пендел само говорят и се гневят нещо, ама не мога да схвана каква им е драмата, защото много бързо се сменят надписите.
Питах девойката веднъж два пъти, ама тя само гледа У екрано и точи сълзи и сополи, та си казах- да се е*** у простата кофа, к’фо европейски кино, к’фи пет лева бе. Тая след този филм ще е толкова промита, че нема да ми пусне до Коледа.

Затова и реших да прекратя фарса и съвсем културно й се извиних на мацката, че ще отида до кенефО да се измочам, излязох от киното и на бегом у кръчмата с приятелите да си празнувам Трифон. А там като зацапахме свещите, като се маскирах на водорасло, че се и запознах с една, дето ми стана следващата, ама това е друга история и нЕма значение сега..

А на другия ден тая ми вика по телефона, че съм я бил зарезал у киното и, че съм бил, моля ви се, просто копеле.
Аз ли съм прост ма?

На европейско кино те водих, центърО на София ти показах, розово куче ти купих, салата- 13 стръка. Прост съм бил…

нЕма да го празнувам тоя празник