Здравейте.
Имам нужда да споделя. И ще го направя , независимо дали ще се почувствам по-добре или не ,
Бяхме близо 2 години заедно. Всичко вървеше перфектно , докато един ден преди годинката ни и половина , тя реши че вече не съм и нужен , че съм и омръзнал и ме остави. Бях меко казано съсипан , не ядах , не излизах.. бях се затворил във себе си. След малко изминало време почнах да излизам , но всяка вечер и всяка сутрин , когато оставах сам мислех за нея. Треперех да прочета има ли нещо ново във скайп или във фейсбук, въпреки че бях махнат от приятели .. имах начини и гледах. Със всеки изминал ден ми ставаше все по-гадно и по гадно. Мина месец , и тя ме потърси. Меко казано пожела да се видим , разплака се .. на следващият ден отново се видяхме , имахме уговорка за приятелско кафе.
Не се сдържа и ме целуна . Бях забравил това чувство. Чувствах се найстина прекрасно.
След 1 месец раздяла се събрахме. Отново повярвах че можем да бъдем щастливи , и така да се нарече " си я прибрах обратно ".
До вчера , когато отново , след 4 месечна ( или тк.н близо 2 годишна връзка ) ... останах сам.
Причина ли ? Много били , не съм се държал добре , не била получавала всичко ..
А аз давах всичко , и хората който са били до мен го потвърждават.. Стараех се всичко да е наред , обещавахме си да не се разделяме... Имах бъдеще с нея , въпреки че имахме няколко годинки разлика. Аз и все още съм малък , едва сега ще ставам на 18....
Отново ми е адски трудно. Мислих си че никога няма да стигна отново до тук.
В момента съм се отделил от света , пия по няколко кафета на ден и пуша по 1 кутия цигари, за съжаление не ме успокояват. Депресиран съм , и ме е страх. Не се бях чувствал отдавна така ...
Днес се напих. Пих достатъчно че да немога да вървя " в правият път ". Не се хваля , просто за момент се почусвах по добре. Цял ден и пиша смс-и и звъна , от нейна страна се държи супер грубо , надменно .. прави се че нищо не е станало , изглежда безчувствена , а аз прекарвам цялото си време пред снимки и в плач. Едвам дишам..
Пописах си с разни приятели , хора който вече са минали по този път. Всеки ми казва да спра да мисля , че става по зле. Да спра да я търся , защото повече ще страдам.... НО , не мога. ОБИЧАМ Я и ще се боря , въпреки че не получих ниаккви надежди от нейна страна. Тя че чувства добре , както предният път. Явно свободна. Нима е искала това ?
Аз просто се затвярям в себе си , не общувам .. сълзите текат , и няма 1 човек който да ме успокой.
знам че много хора са минали по този път , моля ви посъветвайте ме.
Темата не е фейк ..