Пушила съм два-три пъти. Хващало ме е веднъж. Страхотно чувство. Лошото е, че заради това щях да си изгубя работата. Но ако можех да върна времето, пак щях да го направя. Приятелят, който ме черпи, ме навива поне един час колко бил хубав сексът, когато си напушен. Не знам дали наистина е така или просто искаше да легне с мен. Може би и двете.

Никога не съм се прибирала напушена при родителите си, нито съм ходила на училище напушена. За първи път опитах на 15-16, после още веднъж на 17 и последно това лято (18 ). Доста от познатите ми пушат често, никога не сме имали проблеми заради това. Предлагат ми, но знаят, че не ме влече. Нито аз имам предразсъдъци спрямо тях, нито те ме вземат на подбив, че не пуша.

Дали тревата е вредна или не, нямам категорично мнение. Но си спомням един случай - втора седмица на работа, бачкам вече дванайсти час, остават ми още три, а гърлото ме боли от два часа. При мен гърлото е слабото място, направо ме убива. Спомням си, че вече бях на ръба да припадна от болка. Рядко ми е било толкова зле. Единият колега дойде и ме пита: "Още ли те боли?", аз няма какво да го лъжа, казах му да ме застрелва и да се свършва. Той ми каза: "Ела с мен отзад в храстите. Ще те оправя." Е това като го чух, избухнах. Той ми се заизвинява, почна да се хили, вика "Нямах това предвид". Отиваме отзад, той запали джойнт и ми подава. Почна да хвали тревата, каква била хубава, от кого я бил взел, как щяло да ми стане по-добре, ала бала. Толкова бях отчаяна вече, че си викам "*бала съм го, ако това не помогне, не знам какво ще правя". Дръпнах си три пъти, още след първия болката рязко намаля. Като се върнах на работното място, нямаше и помен от нея. Още не мога да си го обясня, но е факт, че каквито и лекарства да вземам (а аз пия някакви специални и скъпи боклуци), никога не ми се беше случвало толкова бързо и дълготрайно да ми успокоят гърлото (цяла вечер след тревата не ме боля). Само това мога да кажа по темата от личен опит.

А това, че някои хора пушат, защото, разбирате ли, имали много проблеми и толкова бил труден животът, въобще не е оправдание. Пушиш, защото ти харесва, това е твой избор, не е нужно да се оправдаваш с трудно детство или тежки загуби. Колкото и да е трудно, всеки има избор. Не казвам, че е лош избор да пушиш трева, но можеш да избереш и да не го правиш. Моята логика е такава - знам, че успокоява и ме прави щастлива, знам, че мога да си набавя (трева или по-твърдо), знам, че ако се почувствам наистина много, много зле, ще ме вдигне, но също знам, че за днес (настоящия момент) съм си добре и така. Защо да почвам сега, като мога да почна утре (в бъдеще/ никога).