Не съм на себе си..немога..! Историята се повтори - в последствие ще разберете как..
Момиче на 15 съм...Преди повече от месец забелязах едно момче в училище, до сега не го бях виждала , но това е обяснимо - нова съм.Силно ме привлече още щом го видях та така до днес..Виждах как ме проследява с поглед как ме гледа..да, но както ще кажете вие, аз и още много хора - това не значи нищо...не го познавах, не знаех нищо за характера му..приятелите ми знаеха - някои го познават от преди и ми казаха ..момиче ще съжаляваш, той не би тръгнал с теб, а тръгне ли - ще те зареже на 1вата седмица, той е женкар обича да ги сменя всяка седмица..Тези техни думи ме плашеха.Дойде един момент, в който той разбра благодарение на една моя "приятелка", която е от класа му...веднага щом разбра, дойде при мен а аз така се притесних..беше целия червен..казахме си само здравей...на няколко пъти тръгваше към мен и се втръщаше...защото аз глупачката се отдръпвах..после пък той започна да бяга, не ме прие във фейсбук..въпреки, че пращах от няколко профила даже..едно мкомче от класа ми му предаваше всичко което казвам за него..като "гръм от ясно небе" ми дойде факта, че от втория срок няма да е в същото училище..защото е много буен и училищното ръководство го бяха сложили под свършен факт.В псоледния ден на 1вия срок той беше почти през цялото време в нашата стая..демостративно ми показа отпусното си, гледаше ме почти постоянно..след като свършихме училище аз излязох навън и застанах до дворната врата с едно момиче, след няколко минути той мина покрай нас..по-късно се върна запъти се към мен, бутна се в мен и продължи..докато минаваха покрай нас приятеля му ме посочи и каза " тази, която харесваш ли"... после аз си тръгнах, а той дойде по мен, като се има в предвид, че той никога не минава от там.От тогава не го бях виждала..до вчера.В този интервл аз търсех всичко което е било близо до него.. и така се привързах към най-добрия му приятел..опитах се да си втълпя, че го харесвам..и успях - той е наясно, но до вчера, когато незнайно акк в едно от междучасията се появи не го бях виждала от края на 1вия срок, като го видях бях като призрак седя и го гледам в очите, както и той мен..влязох в стаята и нензма какво ми стана почнах да плача..след мен той влезе в стаята ми и ме погледна, в това време го викна приятеля му и предполагам, че му е казла , че " аз уж го харесвам" - не не го харесвам, всичко беше опит да забравя другия, но не се получи..следващият яас той влезе в часа ни..не спираше да ме гледа колко тъжна съм как плача..всичките му приятели намираха поводи да се смеят, а ой седеше полубезжизнено и ме гледаше..след което си тргна..от вчера рухнах..искам отново да е при мен,...искам само да го видам по често, дори без да е с мен..просто да е близо до мен...обичам го..нензависимо какъв е дали е женкар или сваляч.. искам го до себе си..не зная как да продължа ..не мога ..помогнете ми...моял ви...