^

Определено няма да съм удовлетворена с това, което съм постигнала досега. Точно заради това ми е проблема със смъртта, понеже искам да науча и да изживея толкова много неща. Спомням си преди време някой съфорумник беше казал, че мисълта за безсмъртие и вечно съществуване го ужасява и много мислих за това. Заедно с това, което ти каза, че смъртта ни пришпорва да живеем пълноценно, добива някаква логика. Не знам какви точно бяха неговите доводи.

Знам какво точно сега осмисля съществуването ми, но понякога изисква толкова много, че искам да се откажа, но все пак знам, че нямам неограничено време и не трябва, и в крайна сметка пак се стига до същото със смъртта и липсата на време. Което значи, че безсмъртието действително омаловажава живота. Относно естеството на самия смисъл откакто пуснах темата постигнах някакво вътрешно съгласие, но относно смъртта - не знам. Все пак тя не е единствения фактор и мотиватор за постигане на целите, а те може би биха могли да бъдат неограничени на брой, тоест винаги ще има още и още, което ще искам да постигна и може би никога не бих могла да съм удовлетворена дотолкова от постигнатото, че да съм готова да умра.