Значение на същестуването ни?

[Concussion]

Истината е че всеки търси някакъв замисъл, нещо по-голямо, възвишено, смисъл и цел в цялата работа. Едни го търсят през почти целия си жизнен път и си вярват, други - в определени моменти, и различните хора го търсят в различни неща - наука, религия или нещо друго. Аз гледам да си изживея живота колкото се може по-добре (под добре не разбирам задоволеност и придобивки, веселби нон-стоп и т. н., а просто... да се наживея), щото повече от това надали ще получа. Обаче и мен на моменти ме глождят някакви въпроси, на които не мога да намеря отговор, и честно казано търся, иска ми се да има и нещо повече, търся под вола теле, дето са казали хората. И не е просто че на мен ми се иска... има неща, които са се случвали на мен или на близки, на които до ден днешен не мога да намеря логичното обяснение, просто няма такова. И не говоря за случая с дядо ми, въпреки че не мога да си го обясня по някакъв рационален начин. Преди години, когато баба ми и сестра й са работили в някакъв друг град, се случва така че остават и двете без работа, без квартира, на улицата и без никакви пари, даже пари за автобус са нямали да си хванат. И така, стояли близо до едни гробища и се чудили какво да правят, надявали се някой човек да спре с колата и да ги закара, но никой така и не минал. Тогава било комунизъм, никой не бил вярващ, обаче баба ми се помолила, просто ей така, наум, и изведнъж от нищото, се появили някакви пари, намерили ги до тях някъде, не помня вече в подробности. И се прибрали с тях. Нищо не казвам, може и да е някакво космическо съвпадение, не знам. Един мой близък, който всъщност на доста от вас е познат, наскоро беше финалист в едно музикално риалити - дете на пасторско семейство е, тяхното семейство е приятелско с нашето, заради дядо и баба и многото конференции и срещи, по които сме играли заедно. Той се ражда с големи усложнения в едното око, не е можел да си го отвори изобщо, когато е бил едва на няколко месеца са го водили по доктори, трябвало е да го оперират, тъй като е бил много зле, и лекарите не са давали големи надежди. Веднъж майка му и баща му се молели цяла нощ с цялото си сърце за някакво чудо, да има подобрение. И когато отишли до кошарката му на сутринта той бил с отворени очи и напълно изцелен. Лекарите нямали обяснение за това, чудо. Тези неща ме карат да се съмнявам, и да мисля че има нещо по-висше, нямам предвид християнския бог, не говоря за религии. Иначе би било лесно да махна ей така с ръка, всичко звучи напълно логично, но когато се сблъскам с нещо такова... не знам какво да мисля.