И аз да си споделя :(

[mynichka]

Явно и аз трябва да споделя. Направо не знам как да започна, не знам какво искам- не пиша нито за съвет, нито за съчувствие, може би искам просто да си споделя- там където малко хора ме познават. След почти 5 годишна странна връзка може би дойде и краят. Не искам да свършва адски много го обичам, адски много съм привързана и не знам какво ще се случи от тук нататък, притеснявам се от утрешния ден, от утрешния ден без него. Толкова ми е празно и болно в момента, все пак това е една голяма част от живота ми, а вероятността да останем приятели едва ли- може да си го обещаваме, но няма как да се получи. За момента искам да си остана сама, наранена съм достатъчно. Но когато дойде момента за ново момче- изпитвам страх, не искам да опознавам никого, с НЕГО се чувствам/х сигурна, знам какво прави във всеки един момент. И на всичкото отгоре не ми е само до това, нямам на кого да се опра- не искам да натоварвам майка ми с моите проблеми, а приятелите ми веднага почват да говорят кой кого е наранил, кой какво е направил, това няма никакво значение- били сме заедно обичаме се, каквото и да е било било е.

[elichka955]

Съжалявам за раздялата ви. Каква беше причината да се разделите? Мислиш ли,че е възможно пак да се съберете ?

[mynichka]

Ами ние все още окончателно не сме се разделили, но на там отиват нещата. Ами да, доста пъти сме се разделяли и събирали, но този път не е като другите. Явно му набиват някакви неща в главата да се прави на такъв какъвто не е (ходи на бригада и след нея яка промяна) аз знам, че няма друго момиче, но просто отношението му към мен изобщо не ми харесва.

[TheBeliever]

Промяната винаги е плашеща. Колкото и клиширано да звучи - времето ще оправи всичко.

[elichka955]

Защо не му организираш нещо романтично и приятно , да останете на саме,да споделиш какво чувстваш. Много време сте заедно,би трябвало да те разбере..Може отношението му да се е променило,защото минава през някакъв труден период?

[fenkaaa]

След толкова дълга връзка,тези неща са нормални.Не може ли просто да си дадете някаква почивка,да не се стига до такива крайности.Поговорете п.П. - На колко сте?

[mynichka]

Да и аз си го мисля, затова и все още не предприемам нищо- но разговора в последно време много куца, имам чувството, че нещо го притеснява винаги бих го изслушала, да мине малко време, да преосмисля нещата като цяло.

[mynichka]

fenkaaaa на 21

[elichka955]

Ако имаш нужда да поговориш с някой , пиши ми на лично.

[Wednesday666]

Според мен една почивка от връзката би дошла много добре и на двамата. Все пак това би било време, което всеки ще има за себе си и за своите мисли. Аз поне не виждам друг вариант за момент, не че съм особено просветена, но това е мнението ми. Все пак успех, дано се опрвят нещата.

[Black_WoLf]

След всяко лошо нещо идва и нещо хубаво.Може пък и да е за добро.Не се притеснявай щом е почнал да се държи с теб както не трябва го забрави ще доиде някой по-свестен и ще видиш,че ще си мн по-щастлива от преди. Само не се предавай.

[thefolenangel]

Виж сега незабравими хора НЯМА! Има незабравими мигове, затова живей за мига. Помни това което си изживяла с него, и върви напред към бъдещето. КАКВОТО БИЛО - БИЛО!

+това си само на 21, какво очакваше от тази връзка? Да се ожените? Нормално е връзките да приключват. НЕ СИ ВИНОВНА ТИ!

Съветът ми от моята практика е следният - приключи тази връзка, от събирания и раздели никаква полза (ти си го и усетила сигурно. Никога не е същото както преди,след като сте се разделили и събрали след това)! И след такава емоционална и дълга връзка бъди сама поне едно 4-5 месеца, не се спускай в нищо ново, защото точно тогава когато човек е най-емоционално "раздран" тогава прави най-големите грешки!

Aко имаш въпроси пиши ми на лично.

сърдечно,
иван

[valdesbg]

Всяко начало си има и край. Не знам що се правите на изненадани и си кривите душата. Вечни розови балончета, завинаги заедно няма. Дори и всичко да върви по вода един ден един от двата умира. Face it!

Друго - учудвам се как може дотолкова да се срастнеш с даден човек че да не можеш да съществуваш самостоятелно и да си самодостатъчен. Нещо като паразит. Така го виждам аз подобно поведение. Тука не говорим да си безчувствен. Говорим за елементарната потребност да се чувстваш завършен пълноценен индивид без да е необходимо нищо друго.

Авторке - ще поревеш малко, накрая ще видиш че има живот и извън черупката. Вземи поработи над себеси като начало, да не се наага да зависиш от някой друг за настроенията си и утрешния ден. Наистина прекалено лигаво и детиснко ми е поведението ти за да ти кажа нещо друго. При все че си на 21.

П.П. Ако имаш няккаъв въпрос - тогава може и да ти отговоря по конкретно. Ако не - мрънкай си някъде другаде. Виртуалната реалност няма да ти помогне по никакъв начин.

[djipsito]

Нормално е на този етап да те плаши и да не приемаш мисълта за друг. Така де, нормално е да не можеш да си представиш, че те прегръща някой друг или като цяло, че си с друг. Ама пък и няма нужда да го има този друг. Просто се отдай на себе си, на мислите си, пренастрой си критериите и т.н. Не мисля, че в момента или след раздялата ви, ще е удачно да се хвърляш в друга връзка.

Опитай се да изтеглиш положителните неща, прави неща, които си искала да направиш, а не си, защото си се съобразявала с него. Абе, гледай като цяло да намираш начини сама да се "накараш" да се почувстваш добре.

Мисля, че е добра идея да споделиш на майка си. Едва ли ще я натовариш или нещо си, тя ти е майка, а едва ли някой ще ти даде по-добър съвет от нея. И съм сигурна, че ще се почувстваш по-добре след като си поговориш с нея. Хващай я и отивайте на шопинг.

Не мисли за никой, грижи се за себе си.

[BrokenInnocence]

Преди да отписваш окончателно връзката виж дали ако не поговорите и споделите един с друг какво не е наред нещата няма да се подобрят. Както някой по-горе написа, нормално е в една дълга връзка да се появяват проблеми. Но ако е безнадеждно положението... колкото и да ти е трудно си достатъчно голяма, за да знаеш, че такива неща като "Никога няма да го преживея." не съществуват. Всичко се преживява. Явно много го обичаш и ще ти отнеме повече време, но накрая ще ти мине. Хората сме уникални същества, можем да минем през всичко и накрая живота винаги си продължава и раните се затварят колкото и да са били болезнени.

[FuCKkK13]

thefolenangel
ще извиняваш ама във всяка тема направо ми бъркаш в здравето ? защо да не могат да се оженят ? щото днешното схващане на всички е друго ли? или щото първо трябва да имаш 58785787684684 гаджета и тогава да се ожениш/омъжиш ?
и да ти го набия в главата - човек не си професор,не знаеш всичко за всички


по темата: може би защото се е променил.. или и ти ще се промениш или наистина може да се разделите.. просто направете една почивка от връзката.. т.е. пак да сте си заедно,но за момента да си дадете време.. примерно1-2 седмици.. ако трябва и месец... а колкото до това ти да се промениш.. просто ще стане с времето.. ще започнеш да свикваш с неговата промяна и всичко ще си дойде на мястото и ти ще се промениш и така.. и все пак си мисля,че надежда винаги има стига да искаш.. поговорете,направете нещо,което ви радва и което сте правили и преди... когато сте се карали преди после е имало хубави неща - сети се за тях и пак ги направи и така

и аз бих ти предложила ако искаш да поговориш - пиши на лично

[s_E_x_Y_y_Y]

Колкото и тъжно да звучи наистина всяко начало си има и край.Много често не го очакваме не ни се иска да е така,но то не пита, а идва.Ще ти е мъчно месец два три после няма да ти прави впечатление, че ти е мъчно и докато се усетиш ще си спомняш за връзката ви с усмивка търсейки си нова половинка .