Всяко начало си има и край. Не знам що се правите на изненадани и си кривите душата. Вечни розови балончета, завинаги заедно няма. Дори и всичко да върви по вода един ден един от двата умира. Face it!

Друго - учудвам се как може дотолкова да се срастнеш с даден човек че да не можеш да съществуваш самостоятелно и да си самодостатъчен. Нещо като паразит. Така го виждам аз подобно поведение. Тука не говорим да си безчувствен. Говорим за елементарната потребност да се чувстваш завършен пълноценен индивид без да е необходимо нищо друго.

Авторке - ще поревеш малко, накрая ще видиш че има живот и извън черупката. Вземи поработи над себеси като начало, да не се наага да зависиш от някой друг за настроенията си и утрешния ден. Наистина прекалено лигаво и детиснко ми е поведението ти за да ти кажа нещо друго. При все че си на 21.

П.П. Ако имаш няккаъв въпрос - тогава може и да ти отговоря по конкретно. Ако не - мрънкай си някъде другаде. Виртуалната реалност няма да ти помогне по никакъв начин.