Такаам.. Аз съм седми клас. И съм имала само едно гадже за моят кратък тринадесетгодишен животец Имам предвид - не съм пред нервен срив. По-скоро не ми пука. Не знам. За мен това е без значение. Двете ми най-добри приятелки си имат гаджета, да не говорим преди тях що народ се изредил, а мен сякаш тия неща хич не ме интересуват. Просто ми е безразлично. И не го правя заради изпитите в края на годината - да уча повече или нещо от този сорт. Просто като се замисля - ми се струва, че съм... не знам... малка. Пък като гледам как преживяват разделите моите приятелки и ми настръхва перушината. Сякаш са очаквали едва ли не сватба. Понякога си мисля, че изпитвам нещо като страх, защото първото ми гадже ме заряза, а аз доста си го харесвах Бързо ми мина, обаче сякаш при мисълта, че ще ме зарежат, предпочитам да съм си самичка
Та въпросът ми е: Нормално ли е да се отнасям с такова безразличие?