Цитирай Първоначално написано от kikki Виж мнението
И съм имала само едно гадже за моят кратък тринадесетгодишен животец //не съм пред нервен срив. По-скоро не ми пука. Не знам. За мен това е без значение. Двете ми най-добри приятелки си имат гаджета, да не говорим преди тях що народ се изредил, а мен сякаш тия неща хич не ме интересуват. Просто ми е безразлично. Просто като се замисля - ми се струва, че съм... не знам... малка. Пък като гледам как преживяват разделите моите приятелки и ми настръхва перушината. Сякаш са очаквали едва ли не сватба. Понякога си мисля, че изпитвам нещо като страх , защото първото ми гадже ме заряза, а аз доста си го харесвах Бързо ми мина, обаче сякаш при мисълта, че ще ме зарежат, предпочитам да съм си самичка
Та въпросът ми е: Нормално ли е да се отнасям с такова безразличие?
Ти сама го казваш-и го повтаряш през цялото време-не става дума за безразличие и незаинтересованост.
Ти изпитваш страх-първото ти гадже те зарязва,приятелките около тебе надават сърцераздерателни вопли...
Нормално е на 13 да се впечатляваш толкова лесно и да възприемаш несполуките-твои и чужди малко по-навътре отколкото трябва.Ако беше безразлична също нямаше да има нищо ненормално.Така че споко-всичко си е ОК при теб.
Както казаха останалите-занимавай си се с останалите неща в живота си,времето и за гаджета ще дойде...