Ще започна с това,че целта ми не е да искам съвети,помощ и т.н.,а просто да изкажа своята гледна точка относно "любовта".
За да бъда коректен ще кажа,че съм момче на 20 години.
Като цяло определям себе си като абсолютно нормално момче.Смятам себе си за добре възпитан,нормално изглеждащ,с чувство за хумор и т.н.
Според мен,такова понятие като любов не съществува.Има само взаимни интереси.Преди да последват въпросите,ще кажа,че съм се влюбвал точно 3 пъти.Първият път бях още кажи-речи дете - на 16 години.Всичко беше екстра,докато тя не реши,че има "нова любов" и не ме заряза.Беше първата ми голяма любов и беше меко казано кофти,но го превъзмогнах.Следващите два пъти ги определям като неуспешни .Просто се влюбвах,оказваше се несподелена любов и ми се скапваше настроението за месеци напред.До тук добре,или не съвсем.Навърших 18 години и реших да си поразнообразя живота.Бях буквално всяка вечер на бар,правех бройка след бройка.Е да,първия месец беше забавно,втория също донякъде,но дотам.Втръсна ми.Сега вече близо година и половина се занимавам с някакви момичета,които са ми безразлични,но уж са "лудо влюбени в мен" .Лудо влюбени,ама докато изваждам някой лев да ги водя наляво и надясно.След това те зарязват като мръсно куче!Ще кажете снижи критериите към срещуположния пол.Снижил съм ги буквално до минимум - просто не искам да е поредната курва и да не е 150кг...не е много нали?
Всъщност в днешно време,в България,май се оказва прекалено много.Отивам на бар и си взимам две уискита и съм никой.След 2 вечери отивам на бар,поръчвам 2 бутилки с двама приятели и сядаме на ВИП сепаре...и вече си Господ.Около тебе само някакви тъпи,малки курвички ....
В общи линии вече взех буквално да се отвръщавам от момичетата....
Ще ми е интересно да чуя и вашето мнение(основно на момчетата) по темата...