Да ви кажа , съветите ви днес ми помогнаха много

Прибирах се с 1 момиченце от даскалото ми , отдавна се познаваме , говорихме си , когато разговорът прекъсне , винаги измислях нещо , но тъпото е , че чувството за естествен разговор се криеше някъде , просто не ми беше спокойно , постоянно измислях нещо колкото да върви разговора , но и тя не мълчеше , говореше си

Ама като млъкнехме и двамата винаги аз прогонвах мълчанието

Може би проблема ми не е толкова в говоренето , колкото в ниското ми самочувствие , чувствам се сякаш съм едно "нищо" пред другите , сякаш съм кръгла 0 и ако говоря с тях , ще си кажат "ох тоя е баси глупака ,само някви ги бръщолеви тука"