Авторе-дефинирай ми проблема си точно.
Първата ти приятелка ти е разбила идеалистичните представи-нормално,на всеки се случва.Предполагам,че несъзнателно те е страх-дали от ново разочарование(или много такива),или пък от житейски удари(впечатлил си се от смъртта на бащата на твоя приятел).Питаш какво ще стане,ако се случи на теб.Ще ти кажа-ще те боли,много при това.Но ще оцелееш и ако приемеш нещата фисософски,ще придобиеш една идея по-зрял светоглед.
За пловдивското момиче-какво ви попречи? Защо четеш хронологиите,ако няма смисъл от това? Ако има пък-защо не направиш нещо,за да реализираш обожанието си към тази девойка? Ако е невъзможно-кое те възпира да потърсиш друга? Страх от ново разочарование? То така или иначе рано или късно идва-така идва опитът при повечето хора-неправилно е да бягаш от това.Ако пък продължаваш да се криеш от разочарованията-сиво ще ти е.И безразлично-защото никога няма да рискуваш,няма да видиш нещо ново,а човек щом свикне със старото му доскучава...
Препоръчвам ти да живееш.В пълния смисъл на думата.Видиш ли възможност за нещо ново,интересно,хубаво и неизпробвано-давай.Значи искаш да ми кажеш,че живееш в града,предлагащ най-многобройно възможности и все пак имаш усещането,че всичко било "сиво"..? Помисли си дали "бъга" не е в твоя собствен телевизор...