Цитирай Първоначално написано от SpiritInBlack Виж мнението
Преди време бях чел , че само луната не се променя на този свят , ама май не е така.Като погледна назад в близкото ми минало съм си все същият.Малко по-нахакан и доста по-вървежен , но все пак.Хората продължават напред , а аз анализирам и правя гадни планове.Мисля , че характерът на човек се оформя 25 % семейство , 25 % приятели и среда , 50 % неща , които са ни се случили.При мен повратните моменти бяха 2.Първата ми приятелкал беше когато бях на 16 , доста рано , имайки предвид колко срамежлив бях .Тогава бях влюбен в нея , наистина.Като всяка първа любов мислех , че тя ще бъде вечна.Да , ама не.Момичето беше възможно най-гадното , което можеше да ми се случи.Минах през висшата школовка прекалеко малък и неопитен.А след това най-добрата ми приятелка , единствената истинска приятелка , която съм имал , приятел в истинския и неподправен смисъл на думата , напусна.Тези и още някои други неща ме промениха.Да , имах доста приятелки после , но това не променя нищо.Бях на 16 , сега съм на 19 ,скоро на 20.И какво се промени ? Нищо.Дори и в новата ми среда нещата са същите.Нито парите , нито близките ми приятели ме карат да се чувствам щастлив.Дните се нижят еднообразно и безсмислено. Може би съм толкова жаден за любов , защото никога не съм я получавал и смятам , че само тя ще осмисли живота ми.Може би съм глупак.Със сигурност щом очаквам толкова много.А нещата винаги могат да станат по-зле.Наскоро на мой близък човек почина бащата.Ами ако това се беше случило на мен ? В каква душевна и физическа развалина щях да се превърна? Просто всичко ми е толкова сиво и безсмислено.Преди време в Пловдив срещнах най-хубавото , мило , красиво , забавно и т.н. момичета , което може да си представите.Тогава обаче се случиха доста неща и може би основно комплексите ми попречиха на връзката ни.Хаха, бидейки сантименалния глупак , който съм , все още чета нашите хронологии.Направих ужасни грешки с нея заради ниското си самочувствие и лоши общи познати , които биха и наговорили лоши неща за мен.Хаха , май са истински щом така се държах.
А дали ситуацията сега е различна ? Горд студент съм в София , но от най-популярното момче в групата , станах средна ракия . Защо ? Защото хората ме разочароват прекалено много , а когато си изпусна нервите става страшно.Ами ако харесам тяхна приятелка ? Историята ще се повтори.Да , аз съм по-добър човек от преди , но и момичето няма да е същото.А относно другото , скоро тя заминава в чужбина.И пак ще стоя под дъжда на летището ден да я чакам обратно ;/
Точно на твоята възраст съм. Студент в София.

Спри да мислиш за това как изглеждаш отстрани. Спри да търсиш в коя да се влюбиш, защото не става така. Студент, София, необвързан.. Стига си живял в миналото и недей да бъдеш толкова несигурен. Събери се с някоя компания, идете на дискотека в Студентски или там, където живеете.. забий се с някоя, съседки, колежки, случайни в барове, начеши си унищоженото самочувствие. Недей да мислиш как изглеждаш отстрани, спри да мислиш дали си вървежния в групата или лидерът, изключи си мисълта за това как изглеждаш в очите на другите. Прави абсолютно каквото си искаш, без да се замисляш за реакцията на човека срещу теб. Прави го с чар и непукизъм. Нямаш си идея колко мощно оръжие е това. Всички около теб започват да те гледат с други очи, без почти никакви изключения. Ставаш магнетичен. Започни да поздравяваш непознатите във входа на блока или квартирата, където живееш. Усмихваш се повече. Заговаряй се с непознати във университета, там където живееш и тн. Усмихвай се, бъди позитивен. Повечето ще ти отвърнат със същото, защото ще предаваш позитивна енергия. Заговаряй се с непознати във влака или рейса, с който си пътуваш до родното място. Забавлявай се. В момента, в който ти започнеш да се забавляваш и другите ще го правят. Ще излезеш от депресията, в която си. Подобри външния си вид така, че да харесваш себе си. Не се затваряй в себе си, защото тогава те налягат депресарските мисли и се самовглъбяваш в собствения си свят. Учи си, гледай си бъдещето, за да имаш увереност на изпитите. Смей се. Разказвай си вицове със съквартирантите и колегите. ВЛЕЗ в кожата си. Ако ти харесва да бъдеш леко циничен, бъди. Ако имаш момент на въодушевление, изрази го. Ако ти е криво - викай и блъскай, скачай и псувай. Зарибявай се с момичета. Спри да си мислиш как възприемат държанието ти и престани да се опитваш да се харесаш, на когото и да било. Колкото повече се опитваш да се харесаш на някого, толкова повече ще оставаш разочарован. Прави това, което ТИ искаш да правиш, а не това, което човекът срещу теб, според теб, ще иска ти да правиш. Не бъди фалшив. Влез си на 100% в кожата и тогава ще си вътрешно спокоен и ще изпиташ пълното удовлетворение и потенциал на възможностите си. Приеми, че това са ти най-хубавите, диви и характеро изграждащи години - студентството. Изживей ги докрай. Като ти се пуши - пуши, като ти се пие - пий, като ти се ебе - намери. Приеми, че животът е един неповторим дар от природата, и е престъпление срещу идеята на човечеството и самия теб да си сив и нещастен. Всеки човек в един момент изпитва нужда да бъде обичан и да има човек, който да споделя чувствата му, но това не става насила. Приеми го и обгърни идеята, че не винаги ще има такъв човек. Научи се, дори когато си сам, да си супер щастлив, въпреки това. Това не знам дали е възможно, но при мен е така. Сега не съм, но когато не съм бил във връзка съм бил толкова щастлив и във кожата си, ненуждаещ се от това нещо, че повечето момичета, с които съм имал по-интимен досег са искали нещо повече от мен. Виждали са, че мога да живея и без тях, и че съм супер щастлив така, както съм си бил. Затова са искали да вземат и да бъдат част от това щастие. Самата идея, че не ти трябва връзка, за да си пълноценно щастлив привлича жените. Да си чул някоя хубава мома да си търси отчаян и спешно нуждаещ се от връзка нещастник? Аз не съм. Живей си, наслаждавай се на жените, които идват и си отиват, прави си секс, забавлявай се с тях и те ще се забавляват с теб. В един момент ще се появи някоя, която ти отговаря на критериите и си представяш нещо по-сериозно с нея.
Аз, например, като се запознах със сегашната си приятелка, по никакъв начин не си търсех нещо сериозно. Просто така се случиха нещата. Естествено, без зор. В началото и през акъла не ми минаваше да започвам каквото и да е по-скоро сериозно. Това ти го казвам, за да видиш как нещата трябва да станат естествено, без да пресираш ситуацията. Докато дойде момичето, изеби света. Поне в софийските университети и Студентски град, където предполагам живееш, има много женски, които ако положиш горепосочените съвети ще ти се лепят като конски мухи на лайно.

Може да са ми разхвърляни мислите, но концепцията е ясна. И не забравяй, че в случая не жените са важни, а собственото ти състояние, положение на духа и щастие. Прави точно това, което смяташ, че би те направило по-щастлив, и всеки път, когато знаеш, че искаш да направиш нещо, но не ти стиска, си казвай, че животът е един, и че ако пробваш ще ти е по-добре, отколкото, ако не пробваш.

едит; си ебало майката и уискито.. кви неща прави. Не бях писал толкова много скоро време.