Вярвате ли в поговорката

[jghgh]

Да, защото светът е една божествена хармония от Ин и Ян. И когато ти се случи нещо добро, ти не си сигурен добро ли е за в бъдеще. Хората не мислят в перспектива и така объркват понятията си за добро и зло. Например - един елементарен пример, но принципът е един и същ - намираш си партньор, влюбваш се в него, заедно ви е добре. Но "добре" е относително понятие. След време, когато се разделите, може би ще осъзнаеш, че докато си печелил любовта, си губил свободата си, или пък независимостта ти. Или обратното, зарязват те, на теб ти е лошо от това, чудиш се защо ти се изсипва това нещастие на главата, но пък печелиш самотата си, а самотата е начин да изучиш себе си. Пред теб несъмнено се отваря някаква друга възможност, например да ссе развиваш, да се фокусираш върху нещо друго и т.н.
Да, малко досадни и елементарни примери, но напоследък простея.

Никога не знаеш какво губиш, когато печелиш, и какво печелиш, когато губиш. А и на човека не му е ясен Промисъла. Дори да не си религиозен, в тоя свят има някакъв Промисъл. Можеш да го наречеш просто програма на съществуването ти. Като се замисля, дори и да не вярваш в съдба, и всякакви такива щуротии, последователността на нещата, които се случват и които ще се случват (особено ако си силно вярващ в настоящето индивид, който сам си кове съдбата и т.н.) си е пак един вид Промисъл.

Сещам се за една хубава Дао притча по тоя въпрос, но няма как да я напиша точно сега.

И, накратко, тази поговорка е вярна, колкото и да не можем да я възприемем в конкретния момент. Обикновено човек я осъзнава, когато се отдалечи сам от преживяното - независимо добро или зло.