Избрах да няма в мене безсърдечни
Хора, патоки, животни
На планетата Земя не са човечни
Всички същества са тъй самотни

Всеки мисли за гъза си
Чоплят телефони и коли
В рая чувтват се у нас си
Грешно мислят се за ангели

Объркани, зли, с очите празни
Поругават свещенната Земя
Никой вече не го дразни
Смъртното положение на планетата

От години вече за Апокалипсиса се моля
Някой тук да дойде да спаси
Никой няма тук да дойде
Космоса голям е - не търси

А как бих желала само
Утрото да срещам във зори
Кафето силно със цигара
Умилението в моите очи

Котенце да гушна във прегръдки
Нежно то си мърка там
По-хубаво от всичките целувки
Човек човека е кога е сам