Една странна тема..

[Old,Oldest,Older..]

Бяхме заедно почти година и половина,но..как да ви кажа-нещата се развиваха толкова добре,че чак стана страшно,както се вика "Много добре-не е на добре".Тогава все още бяхме от един град,когато първо (както казва "Не исках да те блокирам")-ме блокира в "мрежата".Това беше светкавица от ясно небе.Тя беше уплашена от това колко добре се развиват нещата,и за това може би и каза "За мен ти беше перфектния".За 17 месеца заедно,нямаше дори и едно малко противоречие.Не,не бяхме съвсем еднакви,просто всеки правеше някой компромис за другия,и всичко беше 6++.Вече не сме от 1 град,това ми го прати 7 месеца,след като отидоха да живеят в друг град.

Да обоснова предните си писаници.
Идеята да се извини на младежа е смела,да,съмнение няма.Мисля си обаче,че наживо би се получило по-добре първо-защото искреността и би проличала по-ясно и второ,предполагам те ще се видят в по-нормален час и тя ще може да подбере думите за извинението си по-добре(утрото е по-мъдро от вечерта,са казали хората,а и всеки знае в малките часове как на човек му идва музата и започва да си ги мисли едни-дори когато е напълно трезвен-просто това време не е никак добро за излияния...и не го казвам случайно)


Другото-ако момчето е наистина сърдито,едва ли ще си направи труда да изслуша една деветминутна реч-още на частта с неяденето и неспането,ще шътдаунне компа и язък за целия труд на авторката.

Да,като стана дума-да се самосъжаляваш е човешко,в моменти на слабост всеки го прави.Но нужно ли е да е толкова показно,още повече пред човек,когото молиш да ти прости? По този начин у него би предизвикала жалост,да,но нима това е целта на упражнението? И какво накрая - той да кажем ще и даде прошка,но от съжаление.За да може после да не се чувства виновен заради мъките и страданията й.На мен лично малко ми звучи като манипулация това-"о,ти си съвършен,живота ми зависи от теб и ако не ми дадеш благоволението си,ще умра болезнено и агонията ми ще е вечна " ...защото това би разбрал той под "не спях,не ядях...и все още не ям" ...


Никого не съдя.И аз съм ораторствувала пред момче в 6 сутринта.И съм виждала как момче ми се моли на колене по никое време,за да не се самоубиел.В такива случаи ти иде да простиш,само за да избягаш от цялата история и после да не чувстваш на гърба си тежестта на чуждото нещастие,което косвено знаеш,че ти си предизвикал.
Това е.

Друг е въпросът,че не познавам момчето и идея нямам що за птица е-може би пък иска да чуе точно това...
Ако е така-пак-наживо-въздействието би било по-силно,ще може и жестове да приложи и цялото действие ще пожъне къде-къде по-голям успех...

Не,напротив-не съм някакъв побъркан пубер,който си играе с чувствата на хората.Най-малко,на хора като нея.Иначе да,прав си,че на живо се би получило къде,къде по-добре,но..това няма как да стане.

О, аз не казвам, че тва е най-добрия начин да се иска прошка или чрез самосъжалението да покаже, че иска да се извини.. Казвам само, че е нормално в такъв момент да ги тръби такива..

А за яденето, тя не каза ли, че иска да се извини на него и на родителите си за тва, че не ядяла и т.н ? (think) Мисълта ми е, че ако наистина търси съжаление, предполагам, че ще звучи по друг начин и ще го каже по друг начин, с други думи. Нещо от сорта на "Не мога да спя и да ям, защото....."

Не се хранеше след като се преместиха.Разбрах от родителите и,че е станала мноого чувствителна след нашата раздяла.

направете гооо и с мен !!

Спокойно,всички ще умрем.

Идеята не е никак лоша. Да не кажа, че е възможно най-добрата, ако нямат възможност да се видят. На фона на "оригиналните" идеи, които съм чела тук, тази си е направо за 6+. Евала и за смелостта.

Обаче... губене на време си е това. До половината го чух, за това време лично аз бих казала доста повече неща вместо да мрънкам и да повтарям, че съжалявам. Другото, което ми направи впечатление, беше градацията: "Не исках да се разделяме, не исках да те блокирам." Все едно блокирането е по-важно... и освен това, какво значи "Така се случи." Нещата не се случват просто така, хората ги правят.

Права си,но си нямаш и на идея що за човек е,колко лесно се просълзява..е не толкова бързо,колкото ми писва от идиоти,но..Винаги повтаряше,че няма смелост,винаги и казвах,че е много смела.
Жалко,че вече е на 200 километра..