Откъде ли да започна.. Две години след като съм се родила баща ми ни е напуснал и съм го виждала няколко пъти като дете и спомените ми са бледи- не мога дори лицето му да си спомня. През годините не съм го виждала и не го познавам. С майка ми са разведени и той живееше извън България. Днес ни съобщиха че е починал... Все още не мога да повярвам че е истина. Мислех си че е лъжа, но уви - истина е .... Не мога да спра да плача. Буквално все едно оплаквам непознат... Не знам как изглежда, какво обича, как говори дори и рождените ми дни не е честитил. Винаги съм имала малката надежда, че все някога ще мога да го видя, а сега... Дори и мъртъв няма да го видя-ще го погребват извън България, защото транспортирането е скъпо... Надявам се поне да имам възможност някога да посетя гроба му... Хем ми е тъжно, хем се чудя защо се чувствам така след като не е направил нищо за мен... Може би защото ми е баща и съм имала някакви слаби чувства към него....