Началото винаги е важно за да заинтригува читателя,мен не ми трябват особено много такива,затова ще си го спестя.Дори не знам кво правя в тоя форум,явно търся някакво анонимно място,където мога да си напиша мислите.Имам приятелка,с която ходя от почти 3 години,всичко е чудесно,изградили сме връзка,която може да служи като еталон за доста сродни души,имаме безброй общи интересни,живеем заедно от около 3-4 месеца,обичаме се истински.Прекрасно е да знаеш,че дори в този свят изпълнен с жени,хиени,чийто ценности се простират до материалното,все още са останали такива,който искат единствено да бъдат обичани,а това ги прави истински щастливи.Накратко,ние не бяхме от един град,запознахме се,минаваше време,в което в редките си прекрасни вечери се опознавахме повече и повече,нещата стигнаха дотам,че тя сега учи в моя град и живее у нас.Аз я обичам, наистина,искам да е щастлива и е така,засега,виждам го в очите,тя се събужда и си ляга с мен,правим всичко заедно.Обожаваме да пушим коз по цял ден и да си висим вкъщи отдавайки се един на друг,на приятните блусарски ритми на Pink Floyd.Ден след ден аз осъзнавам,какво съкровище е моето момиче,колко трудно е да се изградят отново взаимоотношения на такова високо душевно ниво.Факт е,че мога да ви разказвам до утре за преживяванията ни заедно.Цялата ми рода я харесва,едва ли не съм намерил жена си,а там е проблема.Не знам какво става с мен,след всичкото,което написах и съм осъзнал,аз не се чувствам на място,добре съм,но не съм щастлив,искам нещо ново,дали това е нормално,дали не се поддавам на емоциите,или на глупостта си,не мога да разбера.Аз съм момче на една прилична възраст,възраст,в която със сигурност мога да разгранича истинското от фалшивото.Това всичко го казвам по повод,че от няколко седмици насам имам тревожни мисли,в който съзнанието ми и най-вече очите ми шарят нагоре-надолу.Имам контакт с момичета в ежедневието си,те ме третират като обвързан човек,но знаете колко бързо се менят нещата.Липсва ми флирта,а дори ми липсва и секса с друг човек,искам да се запозная с момиче,да я поканя на по чай,пак да му мисля как ще я забавлявам и тайничко да се притеснявам как ще мине срещата.Не ме разбирайте погрешно,аз уважавам приятелката си безкрайно много,през цялото това време не съм имам какъвто и да е контакт с друго момиче,няма и да го направя зад гърба й - никога.На мнение съм,че в човешкия живот,ние се опитваме да се приспособим към всякакви промени,но може би факта,че си я 'вкарах в къщата' обърка леко нещата помежду ни.Откакто тя заживя у нас,сме заедно постоянно,може би и този факт ми пречи,старая се да си разнообразявам ежедневието,но когато се прибера,тя е тук.За всичко си има време в този живот,за работа,за семейство,за хойкане,за шибане и за излизане.Допитах се до брат ми,а той ми отговори,че когато той бил колкото мен,дори не се замислял за такива неща (как ще се чувства момичето,ако и изневериш или зарежеш без каквато и да е причина),което ме навява на мисълта,че явно се влагам повече в тази връзка,отколкото трябва,поне на този етап от живота си.Дори не знам защо написах всичко това,не търся съчувствие,по-скоро някоя окуражителна дума,деазнам.Заслужава ли си да загърбя всичко постигнато с пот,нерви и много лИУбов,за да се впусна в една нова авантюра,в която няма никаква гаранция,че няма да остана разочарован.От друга страна,ако всичко си остане така,това не е ли един вид измама,моето - спрямо нея?Да искам да съм с нея,но и да не искам,защото уж ми е омръзнала,макар че дори и това не е,а дали аз не съм някой лиглИО,който не знае какво иска.Отивам да я гушна и да заспя при нея,а като я видя как се усмихва насън,ще ми олекне и ще съм спокоен,мисля че това дава ясен отговор на моите 'въпроси'.Брях,явно този сайт наистина бил магически и помагал на хора в нужда.Благодаря,не изпускайте това,което имате,защото идва в момент,в който ще осъзнаете,че това е било всичко,което сте искали