Такам, здравейте слънчица : ) Историята е следната.. Запознахме се лятото и ми отнеха две три писания в скайп, да разбера, че има нещо, което другите го нямат... че е специален.. Караше ме да се усмихвам.. всичко беше страхотно. Не след дълго се видяхме и бях повече от щастлива.. направо летях. Освен, че беше красив, беше забавен, разбираше ме.. говорихме си.. абе видях, че той е моя човек <3 Та така, заедно сме вече 6 месеца. : ) Всичко беше прекрасно. Октомври обаче.. отиде да учи в софия. В началото не беше проблем.. идваше си събота и неделя.. виждахме се.. достатъчно ми беше, имайки в предвид, че нямаше и какво да направя.. задоволявам се и с уикендите. Но напоследък последните два месеца.. никакъв го няма. Не си идва вече.. Усещам как малко по - малко вижданията ни намаляват и намаляват. Но компенсирахме с разговори, романтични смс-и.. той е повече от мил с мен.. никога не съм получавала такова отношение. Е... последната седмица и това нещо почна да липсва. Не си вдига телефона по цял ден.. аз се притеснявам супер много. Такава съм си, мисля си най - лошото.. но единственото което искам е да знам, че е добре .. Казвала съм му, че се притеснявам.. но няма файда. Много ми е мъчно... не знам какво да правя.. Объркващото е, че когато се чуем, след часове притеснение се държи супер мило.. Но не знам на какво се дължи това, че не отговаря по цял ден ... ( Ето и сега.. поредната вечер.. седя и чакам телефона. Липсва ми адски много Направо ми се плаче... но една връзка не трябва да носи сълзи.. а усмивки.. нещо тези дни не ги намирам много мноого Имах нужда да споделя какво чувствам.. дано никой не се цепи с гадни коментари, не са ми нужни. и без това ми е тъпо.