Хахаха, познато.
Дразнещо е наистина.
И дори може откровено да си го кажем .. и признаем .. хората по-скоро са те имали за някак смотана, а не мила. И все едно те превъзхождат едва ли не. А не е изключено и да ти завиждат.
Не им е удобно, че се променяш, свикнали са с някакъв твой стереотип, за който и ти си помогнала да се изгради Все пак и ти си виновна, че си била твърде мила с хората и те са те възприемали като някаква смотана, по-нисша и т.н. (ти сама го каза, само че не с тези думи).
Най-добрият съвет е този на Валдес. Евала за краткото и ясното съветче. Аз ще го повторя: дръж се така, че отношението ти да издава: "Свиквайте". Ако трябва, дори им казвай наистина точно тези думи. Е, това не значи да се държиш неестествено и да се преструваш на много badass, че наистина е смешно. В крайна сметка ти познаваш същността си, и най-вероятно не си нито толкова нахакана, нито лошо момиче. Но пък си личност и следователно трябва да се отстояваш. Винаги, по всяко време, и по най-добрия начин. Ти си се познаваш, знаеш темперамента си, знаеш, че не си някаква луда мацка, но същевременно и ти си имаш някакви страсти и желание да заблестиш и да сияеш, да бъдеш себе си, или дори да влезеш в някаква нова роля, да експериментираш.. Така че - отстоявай тези си желания. Запази самообладание, подготви се да те приказват и т.н. Защото хората са такива. Те те вкарват в някакъв тертип и в някаква рамка, защото са свикнали да те виждат по един начин, а и защото ти си го позволила. Шокиращо им е, че ти искаш да си друга, и подсъзнателно започват да искат да връщат старото ти аз. Знам го това и от личен опит, и от наблюдения на хора, които от нещастници се взимат в ръце и започват да променят както поведението си, така и отношението си, и желанията си спрямо обществото. Например започват да искат повече уважение, отколкото са искали преди. И глупавото общество веднага бърза да се съпротивлява на промяната. Веднага ги има приказките и цъкането с език): "Ох, ама тоя/тая как се промениии... малеле ужас, ужас.. не го очаквах.. това не си ти.. не си те представям така" и всякакви други БУЛШИТОВЕ.

Пак повтарям, не се прави на това, което не си, защото и това е смешно.
Но не се отказвай заради другите да бъдеш това, което ИСКАШ да си.
Те винаги ще са против. Хората са странно племе. Но повярвай, не е трудно да им промениш отношението. Не отстъпвай и милиметър от себе си, и след време ще започнат да те третират по друг начин. И нито капчица малодушие и отстъпване от това, което искаш да си, и от начина, по който искаш да бъдеш третирана.
Бъди готова да те говорят, критикуват, да искат да връщаш старото ти аз, но ако си твърда и настоятелна ще млъкнат. Дори и да не млъкнат, и винаги да правят сравненията каква си била пък каква си сега, поне ще си спечелила респекта им.

Така че горе главата, не се отказвай в тая борба.
Наистина си е борба. Сещам се за доста случаи, но нямам време да ги разказвам. Както с мен, така и със съученици примерно, дето от неудачници решиха да се вземат в ръце. И да ти кажа, много малко хора ги подкрепиха. Повечето бяха с отношение, каквото ти получаваш в момента - непрекъснато навиване и отказване. И принизяващи подмятания как на въпросните "неудачници" не им отива да са в други живота, по-добре било да били "себе си" . Бла-бла. А усъвършенстването къде отиде, не зная....
Успех!